Определение №323/20.04.2021 по дело №542/2021

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 323

    София 20.04.2021г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести април през две хиляди и двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 542 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

    Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

    Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Стомана индъстри“ АД гр. Пеник, представлявано от изпълнителните директори, чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 260081 от 18.09.2020г. по в.гр.д. № 70 по описа за 2020г. на Окръжен съд Перник, с което е потвърдено решение № 1661 от 18.11.2019г. по гр.д.№ 2896/2019г. на РС Перник като е осъдено да заплати на Л. Ж. Д. сумата от 13 660.76лв., обезщетение за имуществени вреди в резултат на професионално заболяване, изразяващо се в „глухота, свързана с нарушение в провеждане на звука /кондуктивна/ и неврит на слуховите нерви, степен средна на тежко чуване“, констатирано с ЕР № 0298/23.02.2017г.на УМБАЛ „Св.Иван Рилски“ ЕАД гр. София, която сума представлява разлика между брутното трудово възнаграждение /БТВ/ за заеманата длъжност преди трудоустрояването „машинист на кран“ и заеманата след това, считано от 1.05.2017г. „обслужващ работник промишлено строителство в поделение спомагателни дейности“, ведно със законната лихва, считано от 2.05.2019г. и са присъдени разноски.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:

    Въззивният съд е приел предявения иск за основателен като е съобразил представените доказателства, установяващи наличие на установено по надлежния ред/с влязло в сила ЕР/ професионално заболяване, заключението на приетата по делото експертиза, съгласно която общият размер на БТР за длъжността „машинист на кран“за процесния период възлиза на 30 131.35лв., а за длъжността на която е трудоустроена е получила – 17 868.59лв., т.е. разликата е 12 262.76лв. Вещото лице е посочило и че ищцата е получила за ваучери за храна с 1 398лв. по-малко от тези, които би получила, ако не беше трудоустроена./ Съдът е възприел заключението, съгласно което стойността на ваучерите е с постоянен характер, получаването им е сигурно, предвидимо, тъй като следва от договореното в КТД, ВПРЗ и индивидуалния договор./ Разликата в заплащането е следствие от последвалата трайно намалена работоспособност в резултат на професионалното заболяване, довело до трудоустрояването на ищцата, поради което по-малкото заплащане е пряка вреда, която е в причинна връзка с него и следва да бъде обезщетена на основание чл.200 КТ.

    В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпрос, касаещ базата, въз основа на която се формира обезщетението за имуществени вреди при професионално заболяване. Позовава се на ППВС № 4/68г. и на изброяването, съдържащо се в чл.15 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.Твърди очевидна неправилност на постановения въззивен акт поради противоречието му с приетото в решения по гр.д.№ 612/2018г.на ІІІ г.о., гр.д.№ 1814/2009г.на ІV г.о., гр.д.№ 4256/2013г.на ІV г.о. и гр.д.№ 6546/2014г.на ІV г.о.

    Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Л. Ж. Д., чрез процесуалния представител адвокат Б., с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че не са налице посочените специални основания за допустимост, а разгледан по същество - постановеният акт е правилен. Твърди, че цитираните решения са постановени при различна фактическа обстановка и от своя страна се позовава на съдебна практика, която прилага. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 100лв., съобразно представен списък, реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие от 13.01.2021г., в т.ІІІ от който е посочено, че сумата е заплатена в брой.

    Настоящият съдебен състав намира, че по поставеният от касатора въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, поради липса на нито едно от посочените специални основания за допустимост. Цитираните от касатора решения са ирелевантни и не могат да обосноват основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, защото „противоречие с практиката на ВКС“ е налице когато поставеният от касатора въпрос е разрешен

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари