Определение №323/28.05.2021 по дело №1800/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №323

    София, 28.05.2021 година

    Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА

    ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

    изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №1800/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗАД „ДаллБогг :Живот и здраве“, АД, [населено място], чрез пълномощника си- юрк. Цв. Б., срещу решение №647 от 12.03.2020г. по гр.д.4776/19г. на Софийски апелативен съд.

    Ответниците по касационната жалба – Н. Н. В., чрез пълномощника си – адв. Г. Х. е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

    Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:

    Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна.

    С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, касаторът е поддържал основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поставил е въпросите – 1/“Следва ли при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени от ПТП телесни увреждания съдът да отчита като критерий за справедливост и конкретните икономически параметри от загубата на работоспособност на пострадалия като размера на неговите доходи, финансовия му принос за семейството и домакинството, в което живее, социалното му положение и принос за обществото, респ. загубата на тези доходи и принос в резултата на телесните му увреждания при ПТП „ и 2 / „ Следва ли да се отчете наличието на съпричиняване, когато ищецът е пресякъл пътното платно при условията на „ ограничена видимост“единствено по смисъла на пар. 6 т. 56 от ПЗР на ЗДвП или следва да се вземе предвид и дали с поведението си същия е нарушил правилата, които регламентират участието на пешеходеца в движението.“ Страната пространно е развила своите отговори на така поставените въпроси в контекста на защитната си теза и оплакванията си за неправилност на изводите на състава. По първия въпрос страната се е позовала още и на това, че въпреки, че съдът е определил обезщетението съобразно ППВС № 4 / 68г. , то същият не изложил мотиви за това как временната нетрудоспособност се е отразила на доходите на пострадалия и тези на семейството му. Общо е посочено, че тези въпроси „ се явявали „ и като такива от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото“, като е посочено и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът е поддържал лаконично и основание по чл.280, ал.2 ГПК, като кратко е отбелязал, че било присъдено високо по размер обезщетение при неотчитане на всички „ релевантни критерии“- като съпричиняването от страна на пострадалия и скоростта на движение на автомобила. Други доводи не са развити.

    Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Материалноправният, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. С оглед така възприетата със задължителна практика дефинитивност на основанието, поставеният първи въпрос е общ като свързан със задълженията на въззивния съд, да съобрази определени критерии при определяне на справедливия дължим размер на обезщетението за неимуществени вреди. За да е релевантен този общ въпрос, страната следва конкретно да посочи кой от критериите не е бил съобразен в контекста на установените по спора факти и дали неговото съобразяване би променило постановения правен резултат. Страната не е обосновавала такива доводи, а изложението й е изцяло развито в контекста на оплакванията й за неправилност на акта и не съответства на въпроса, който по-скоро би могъл да бъде поставян от пострадалия, с оглед пълното отчитане на претърпяната от него вреда, а не от застрахователя, който следва да обоснове поддържания от него по-нисък размер на обезщетение като стойностен адекват на вредата. Отговорът на поставения въпрос / в какъвто смисъл са развити доводи/ също е без правно значение, тъй като същият, както

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари