Определение №322/20.04.2021 по дело №434/2021

    3

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 322

    София, 20.04.2021г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г.о.в закрито заседание на четиринадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА

    ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

    ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

    като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 434 от 2021г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.288 ГПК.

    Постъпила е касационна жалба от Д. С. И. чрез особен представител адв.И. С. срещу решение № 260127 от 25.09.20г. по в.гр.дело № 1434/20г.на Пловдивския окръжен съд в частта,с която е потвърдено решение № 1600 от 12.05.20г. по гр.дело № 18956/19г.на Пловдивския районен съд в осъдителната му част.С него жалбоподателят е осъден да заплати на К. Т. П. на основание чл.240 ал.1 ЗЗД сумата 16 000 лв от претендирания размер от 26 000 лв, по договор за заем,както и законната лихва върху главницата, считано от 24.07.18г.до окончателното изплащане.

    Жалбоподателят поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса : Нарушава ли се принципа на непосредственост,когато съдебното решение се основава само на свидетелски показания,събрани в досъдебното производство.

    Ответникът по жалбата К. П. не заявява становище.

    Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:

    С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено от събраните доказателства - дадено признание от ответника, съдържащо се в прокурорска преписка № 11375/14г.на РП- П., и показанията на разпитаните по първоинстанционното дело свидетели, че през 2014г. между страните са създадени облигационни отношения, породени от устен договор за заем, за сумата 16 000 лв, които ответникът Д. И. се задължил да върне на ищеца К. П., без предварително определен срок.Направен е извод от съда, че са налице предпоставките на чл.240 ал.1 ЗЗД за успешното провеждане на иска за доказания размер от 16 000 лв, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба - 24.07.18г. до окончателното изплащане.В останалата част до претендирания размер от 26 000 лв искът е отхвърлен като недоказан.

    Върховният касационен съд намира, че релевираното от жалбоподателя основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, не се установява.

    Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл.280 ал.1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

    Посоченият от жалбоподателя процесуалноправен въпрос:“Нарушава ли се принципа на непосредственост,когато съдебното решение се основава само на свидетелски показания,събрани в досъдебно производство“ не е обусловил въззивното решение.Въззивният съд е обсъдил показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели, а не тези,събрани в досъдебното производство.В този смисъл приложеното решение № 66 от 12.03.15г.на ВКС по гр.дело № 5839/14г.на Четвърто г.о. на ВКС е неотносимо.Съдът е ценил единствено извънсъдебното признание на ответника, че е получил от ищеца сумата 16 000 лв в заем.Съдебната практика е трайна и безпротиворечива,че направено признание в досъдебното производство има правна стойност. Например, в решение № 69 от 24.06.11г.по гр.дело № 584/10г.на Трето г.о. на ВКС е посочено,че признанието представлява обяснение на страна по делото, което представлява доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти.Признанието на неизгодни за страната факти може да се направи пред съда или пред друг орган, пред другата страна или пред трето лице. Когато не е направено пред съда разглеждащ спора, признанието е извънсъдебно. Ако същото бъде доказано, то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при решаването на спора.Извънсъдебното признание може да бъде доказано или със свидетелски показания или с документа, който го материализира . Когато изявлението е направено в друго производство, то се доказва чрез представения в това производство подписан документ, изходящ от страната или чрез съответния официален документ, съставен по реда на съответното производство/решение № 198 от 10.08.15г.по гр.дело № 5252/14г.на Четвърто г.о./

    Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с тази практика.

    По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

    Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.

    О П Р Е Д Е Л И :

    НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 260127 от 25.09.20г.,постановено по в. гр.дело

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари