Определение №320/20.04.2021 по дело №552/2021

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 320

    София 20.04.2021г.

    В ИМЕТО НА НАРОДА

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на шести април през две хиляди и двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 552 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

    Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

    Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Терем- Холдинг“ ЕАД гр. София, представлявано от изпълнителния директор Д., чрез процесуалният представител юрисконсулт А. против въззивно решение № 260795 от 26.10.2020г. по в.гр.д. № 4683 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 540134 от 20.11.2018г. по гр.д. № 31639/2017г. на СРС и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск от„Терем- Холдинг“ ЕАД, като правоприемник на „Военно издателство“ ЕООД против П. Х. С., с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 11 065.89лв., неправомерно начислени и изплатени при начална липса на основание месечни възнаграждения за периода 1.01.2014г.- 26.10.2014г., както и за сумата от 1 004.62лв., неправомерно начислено и изплатено при начална липса на основания за м.01.2015г.обезщетение за оставане без работа по чл.28 от Договор за управление ТД-1/16.01.2013г. и иск по чл.86 ЗЗД за изплащане на сумата от 1 028.72лв., мораторна лихва за периода 18.06.2016г. до 17.05.2017г., изчислена върху сумата от 11 065.89лв.и е потвърдено решението в останалата част и са присъдени разноски.

    Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на подадената касационна жалба, съгласно посочените от касатора основания за допустимост, намира следното:

    Въззивният съд е приел за безспорни три неща:1.Наличието на договорни отношение между страните въз основа на сключен договор за управление от 16.01.2013г., по силата на който ответникът е изпълнявал управителни функции за ищцовото дружество. 2. Освобождаването му от тази длъжност със заповед от 1.10.2014г. и 3.Съгласно чл.21 от сключения договор месечното възнаграждение на управителя е било определяно като бална оценка, в зависимост от определени икономически показатели:дълготрайни материални активи, численост на персонала, рентабилност, финансов резултат, добавена стойност на един зает, обслужване на задълженията, поемане на нови, като тази бална оценка се образува на отчетно тримесечие по съответните показатели и критерии. Въззивнят съд е преценил предявения иск за неоснователен /без да възприеме конкретно ангажираните доказателства във връзка със спорния по делото въпрос за дължимия размер на месечното възнаграждение на управителя за процесния период/ с решаващият мотив, че е налице влязло в сила решение /по гр.д.№ 70034/2015г.на СРС/ между същите страни, чиято сила на присъдено нещо е длъжен да зачете. Посочил е, че това друго решение, постановено в производство с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1,вр. чл.286 ЗЗД, в хода на което „Военно издателство“ЕООД не е оспорило размера на последно полученото от управителя възнаграждение за м.09.2014г., следва да бъде зачетено на основание чл.235, ал.2 ЗЗД и след него въпросът за размера на дължимото обезщетение при прекратяване на договора за управление, не може да бъде преразглеждан.

    Към касационната жалба е приложено изложение, в което на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по поставения въпрос: Може ли въззивният съд да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди всички събрани по делото доказателство в тяхната съвкупност и да изложи съо-бражения защо ги отхвърля като недостоверни? Позовава се на противоречие с решения, постановени по гр.д.№ 4744/2008г.на І гр.о., гр.д.№ 652/2011г.на ІІ гр.о., т.д.№ 2972/2017г.на І т.о. Основаният му довод е, че настоящето производство е с различен предмет от приключилото по гр.д.№ 70034/2015г. на СРС, като само в настоящето е изследван въпроса за правилността на формиране на дължимото възнаграждение и направените начисления.

    Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от П. Х. С., чрез процесуалният представител адвокат К., с които се оспорват нейната допустимост и основателност. Развиват се и доводи, касаещи съществото на спора, като въззивният акт се счита за правилен. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размера на 1 600лв., реалното извършване на които установява с приложен договор за правна защита и съдействие и кредитно нареждане.

    Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав намира, че по поставения от касатора въпрос следва да се допусне касационно обжалване,

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари