Класификация
- Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
- Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
- Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК
Анотация
1. Каква е доказателствената сила на частен документ, съдържащ признание на задължението, чиято автентичност е своевременно оспорена по реда на чл. 193 ГПК от страната, която го е подписала?
2. Каква е доказателствената сила на представени заверени от страната преписи при направено изрично искане за представяне на оригиналите на основание чл. 183 ГПК?
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
АННА БАЕВА, ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 522 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на оветницата А. М. Л. от [населено място] чрез особен представител адвокат Б. С. срещу решение № 260079 от 23.11.2020г. по в. т. дело № 353/2020г. на Апелативен съд Пловдив, Търговско отделение, 3 търговски състав, с което е потвърдено решение № 33 от 20.02.2020г. по т. дело № 89/2019г. на Окръжен съд Хасково. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт А. М. Л. е осъдена да заплати на Гаранционен фонд, [населено място] на основание чл. 288а, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ сума в размер 30 722,82 лв., представляваща изплатено от Гаранционния фонд обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие /ПТП/, настъпило на 12.10.2013г. в [населено място], Италия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.06.2019г. до окончателното й плащане, както и сума в размер 3 080,59 лв. – направени разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище за неправилност на извода за наличие на извънсъдебно признание на дълга от ответницата, обективирано в спогодба от 2014г. поради обстоятелството, че не е оспорено заплащането на първата вноска от 100 лв. и на сумата общо в размер 3 200 лв., като се позовава на оспорената автентичност на спогодбата на основание чл. 193, ал. 1 ГПК, непредставянето от ищеца на оригинала на спогодбата, липсата на признание на фактите от състава на спорното право и липсата на доказателства за плащане на посочените суми. Касаторът излага доводи за необосновано приемане от въззивната инстанция, че представените с исковата молба копия от документи съответстват на оригиналите и ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
