Определение №32/02.02.2021 по дело №2339/2020

Спорът е разрешен с Решение №114/17.08.2021 по дело №2339/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

За задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата за всички правно релевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои за недоказани.

Отговор
Достъпно само за нашите абонати.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВАСИЛКА ИЛИЕВА, ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2339 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационната жалба на „Транс систем“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адв. М. П., против решение № 648 от 23 януари 2020 г., постановено по в.гр.д. № 7679/2018 г. по описа на Софийския градски съд, в частта му, с която се отменя решение № 349856 от 28 февруари 2018 г., постановено по гр.д. № 29905/2017 г. по описа на районния съд в гр. София, в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на П. Г. К., с адрес в [населено място], законната лихва върху сумата от 25000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ и върху сумата от 1938,48 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл. 200 КТ, считано от 11.05.2017 г., и вместо това дружеството е осъдено да заплати на К., във връзка с претърпяна от него на 19.09.2016 г. трудова злополука около 8:40 ч. в Гърция, [населено място], законна лихва за забава върху сумата от 25000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ и върху сумата от 1938,48 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, считано от датата на увреждането; отменено е същото първоинстанционно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. срещу дружеството иск с правно основание чл. 200 КТ за разликата на присъдената сума от 25000 лева до пълния предявен размер от 60000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие настъпило на 19.09.2016 г. при трудова злополука травматично увреждане, както и в частта, с която К. е осъден да заплати на дружеството разноски съобразно отхвърлената част на исковете, за разликата над сумата от 170,24 лева до присъдените разноски в размер на сумата от 1495,08 лева, като вместо това дружеството е осъдено да заплати на К. на основание чл. 200 КТ сума от още 35000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на трудова злополука, станала на 19.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането, потвърдено е първоинстанционното решение в останалата му обжалвана част, с която дружеството е осъдено да заплати на К. сумата от 1938,49 лева имуществени вреди и сумата от 25000 лева неимуществени вреди, и в тежест на касатора са присъдени такси и разноски.

Мотиви

В касационната жалба се поддържа, че при постановяването на решението са допуснати всички пороци по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че въззивният съд не е определил дължимото обезщетение на ищеца според степента и характера на увреждането, поради което не е съобразено с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – обезщетението е прекомерно завишено по размер, като изводите се основават на заключение на медицинска експертиза, което не е обсъдено в цялост, като незаконосъобразно е възприето, че инфекцията на раната и получаването на остеомиелит на лявата глезенна става на ищеца е в пряка причинна връзка с настъпилата злополука, без да се съобразят обясненията на експерта, дадени в съдебно заседание, който сочи причини, които могат да са извън злополуката, което изключва причинната връзка между нея и появата на инфекцията като предпоставка за възникване отговорността на работодателя; според експерта, именно инфекцията е пречка за образуване на костен калус, съответно за зарастването на фрактурата, следователно неправилен е изводът на съда, че

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари