Решение №32/20.04.2021 по дело №2217/2020

Спорът е допуснат до касация с Определение №520/24.11.2020 по дело №2217/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Решения по чл. 290 ГПК
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, II-ро отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК

Анотация

Въпрос

Касационното обжалване е допуснато поради съмнения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, поради което не е формулиран касационен въпрос.

Отговор

Правото да се иска прогласяване относителната недействителност по чл.76 ЗН може да бъде упражнено като инцидентен, преюдициален и обуславящ, установителен иск или чрез възражение, като под страх от нищожност на делбата - чл.75, ал.2 ЗН при релевиране на относителната недействителност на акта на разпореждане като главна страна в процеса следва да участва сънаследника-прехвърлител по заявения иск за делба, както и приобретателят по сделката - по заявения иск по чл.76 ЗН. Разяснено е и, че при тази недействителност разпоредителната сделка е действителна, валидно обвързва страните по нея, поражда желаните и целени от тях правни последници и има действие спрямо третите лица, но актът на разпореждане със сънаследствена вещ, изцяло или отчасти, е непротивопоставим по отношение на останалите сънаследници, доколкото с разпоредената вещ не се изчерпва наследството и не се касае до хипотеза за разпореждане по чл.212 ЗЗД, или е налице хипотеза на извършени разпореждания от всички сънаследници със сънаследствения им дял, или разпореждането е между тях, съответно в съдебния исков процес за ликвидиране на съсобствеността, възникнала по наследяване или при иск за собственост относно нейното съществуване, сделката може да бъде обявена за недействителна по чл.76 ЗН по искане на сънаследника, който не желае в делбата да участва приобретателя по нея.

Съдът дължи произнасяне с отделен диспозитив както в случай, че искът по чл.76 ЗН бъде упражнен с инцидентен установителен иск, така и в случай когато правото е упражнено с възражение, тъй като мотивите на съда, дори в тях да се съдържат изводи за основателност на възражението, нямат обвързваща сила по отношение на страните, като приобретателят по сделката е ответник по искането, тъй като ако при делбата имота се падне в дял на друг съделител, разпоредителната сделка ще бъде относително недействителна и в този случай сънаследникът прехвърлител отговаря спрямо приобретателя по реда на чл.189 и сл. ЗЗД.


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛКА МАРЕВА, ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

при секретаря Ванюша Стоилова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 2217 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПКчл.293 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на община Козлодуй чрез пълномощника й адвокат А. К. и касационна жалба на В. Т. Ц. и С. Т. Й. чрез пълномощника им адвокат М. С. против решение № 366 от 22.11.2019 г., постановено по гр.д. № 471 по описа за 2019 г. на Окръжен съд-Враца, с което е отменено решение № 223 от 11.07.2018 г. по гр.д. № 1780/2017 г. на Районен съд-Мездра и вместо него е постановено друго за:

отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт № 130, том I, дело № 219/1991 г. за признаване на М. А. Г. за собственик на 1/3 ид.ч. от дворно място от 4620 кв.м., съставляващо имот пл.№ 190 от кв.24 по плана на [населено място] от 6.10.1992 г., при посочени граници в частта над 1/4 ид.ч.

отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт № 61, том VI, дело № 1391/1996 г. за признаване на В. Т. Ц. за собственик на 1300 ид.ч. от целия имот от 4640 кв.м., съставляващ имот пл.№ * от кв.24 по плана на [населено място] от 6.10.1992 г., при посочени граници в частта над 1/8 ид.ч.

отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на констативен нотариален акт № 81, том IХ, рег. 13614, дело № 2144/2007 г. на нотариус В. М. с район на действие РС-Козлодуй за признаване на С. Т. Й. за собственик на 1880 ид.ч. от целия имот от 4640 кв.м., от които 720 кв.м. са извън регулацията на [населено място],

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари