Решение № 3191 от 24.12.1973 г. по гр. д. № 2131/1973 г.

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
0 Shares

Анотация

Отговор

Заплатилият чужд дълг има право да търси заплатеното от пряко задълженото лице, освен ако законът изрично не предвижда друго.


По делото не е имало спор, че министерството е заплатило на родителите на загиналия военнослужещ парично обезщетение в размер от 6000 лв. и че ответниците са признати за виновни в причиняване на смъртта му. С обжалваното решение предявеният от министерството иск е отхвърлен, тъй като увреждането е станало на 9.IV.1972 г., а едва с указ, обнародван в ДВ, бр. 18/73 г. от 2.III.1973 г. е признато на ведомството, което е изплатило обезщетението, право на иск срещу лицето, което виновно е причинило увреждането. За уврежданията, станали преди влизане на последния указ в сила, ведомството не може да води обратен иск.

Становището, изразено в обжалваното решение, не може да се признае за законосъобразно. Действително с Указа за изменение на чл. 87 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ (ДВ, бр. 65/72 г.) се предвижда несъдебен начин на обезщетяване на военнослужещи при получаване на определени телесни повреди, както и на членовете на семействата им, когато се касае до смърт на военнослужещ. Този ред е приложим и за случаи, настъпили преди влизане на указа в сила. Нормативният акт не предвиди право за ведомството, което е изплатило обезщетение, да търси заплатеното от виновния причинител на увреждането. Такова право се обяви с Указа от 2.III.1973 г. чрез допълнение на чл. 87 ЗВВС. Обстоятелството обаче, че обнародваният в ДВ, бр. 65/72 г. указ не предвиди изрично правото на регрес на ведомството срещу виновния причинител и че това стана с последващ указ, не означава, че едва с този втори указ се създаде това право.

Основен принцип в системата на гражданското право е, че който изпълни чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. В областта на договорите това изрично е обявено най-напред общо в разпоредбата на чл. 74 ЗЗД, а след това и за отделни видове правоотношения. Така според чл. 146 ЗЗД заплатилият дълга поръчител встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника. Според чл. 127, ал. 2 ЗЗД заплатилият целия дълг солидарен съдлъжник може да търси от останалите съдлъжници разликата над неговата част. Според чл. 178 ЗЗД закупилият ипотекиран имот, ако не е поел задължението, встъпва в правата на удовлетворения кредитор по отношение на длъжника. Според чл. 344, ал. 1 ЗЗД ДЗИ встъпва в правата на застрахования по отношение на трето лице, което е причинило унищожение или повреда на застрахования имот.

Същият принцип е прокаран и в областта на другите задължения. Така изпълнилият поради грешка чуждо задължение може да встъпи в правата на кредитора (чл. 56 ЗЗД). Който е водил чужда работа без пълномощно, има право да получи обезщетение за поетите от него лични задължения, а също и връщане на необходимите и полезни разноски (чл. 61 ЗЗД). Посоченото начало най-сетне е предвидено и в областта на задълженията, възникнали от непозволено увреждане: лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил (чл. 54 ЗЗД).

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Няма основание да се откаже на ведомството, което е заплатило обезщетение по чл. 87 ЗВВС, правото да встъпи в правата на увредените, ако увреждането виновно е причинено от някого, макар че известен период такова право не е било изрично предвидено в закона. По силата на чл. 45 ЗЗД виновният причинител на вредата е длъжен да заплати обезщетение на увредените. Специалният закон задължава определено ведомство да заплаща по специален ред на последните обезщетение в известни случаи. Оттук обаче не следва, че делинквентът се освобождава от задължението, което той има по чл. 45 ЗЗД, щом специалният закон не изключва изрично неговата отговорност. Щом тази отговорност не е изключена, това значи, че ведомството, което е заплатило обезщетението на увредените, има право на иск срещу този, който по начало е задължен да поправи щетите. Тези изводи следват и от правилото на чл. 344, ал. 2 ЗЗД, според което ДЗИ не встъпва в правата на застрахования, ако лицето, което е причинило вредите по непредпазливост, принадлежи към домакинството на застрахования и е негов роднина. Следователно, за да се изключи приложението на основното начало, че заплатилият чужд дълг може да търси заплатеното от пряко задълженото лице, това трябва да е изрично казано в закона. При положение, че в чл. 87 ЗВВС не е отказано на ведомството, което е платило обезщетение, правото да иска заплащането му от виновния причинител, следва, че това право съществува, макар за определен период то да не било изрично обявено в закона.


Свързани съдебни актове

Решение № 459 от 08.06.2010 г. по гр.д. № 1238/2009 г. Докладчик: съдия Веска Райчева Относно възможността да се получи правна защита при допуснато разместване на ценности от една правна сфера към друга, било като това стане ч. иск, основан на неоснователното обогатяване или регресен такъв предявен по реда на чл. 74 ЗЗД, по който въпрос има противоречиво произнасяне на съдилищата.

Цитирани норми

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите
Влезте в профила си, за да не виждате рекламите