Определение №316/01.06.2021 по дело №1936/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №. 316

    гр. София,01.06.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

    ГАЛИНА ИВАНОВА

    като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№1936 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Аутоинвест груп“ ЕООД срещу решение №92 от 12.03.2020 г. по в.т.д.№705/2019 г. на АС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №278 от 21.05.2019 г., по т.д. №174/2018 г., с което е обявено за недействително по отношение на Я. Й. Й., като предназначено да го увреди, извършеното на 02.12.2013 г. авалиране от „Пърфект хотелс“ ООД /л/, в качеството на авалист, на издаден от „Хачо груп“ ООД запис на заповед за сумата от 50 000 лв., с падеж 28.02.2014 г. в полза на поемателя „Мод-ауто транс“ ЕООД, което дружество с договор за цесия от 20.06.2014 г. е прехвърлило вземането си по записа на заповед на „Аутоинвест груп“ ЕООД.

    В жалбата се излагат съображения, че решението е постановено при нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК се поддържа, че решението е неправилно, тъй като в противоречие с практиката на ВКС, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за уважаването на Павловия иск, а в случая в хода на съдебното производство не се установява безспорно, че извършената цесия е имала за цел да увреди ищеца.

    Ответникът по касация Я. Й. Й. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

    Останалите страни не заявяват становище.

    Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

    Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

    За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че качеството на кредитор за ищеца произтича от откритото производството по ликвидация на „Пърфект хотелс“ ООД, както и от правото му на ликвидационен дял като съдружник в това дружество, съгласно с разпоредбите на чл.271, вр. чл.123 от ТЗ, като временната липса на конкретни действия във връзка с ликвидацията на дружеството не променя направения извод, тъй като бездействието или отказа на ликвидатора да изпълнява възложените му от закона функции са преодолими с назначаването на нов ликвидатор, без това да води до промяна в правния статут на търговското дружество и произтичащите от това права за съдружниците. Намерил е за неоснователно и възражението за липсата на другата, предвидена в закона – чл.135, ал.3 от ЗЗД, предпоставка за относителната недействителност на процесната сделка – предназначението й да увреди кредитора, макар и да е била извършена преди възникване на вземането. Посочил е, че преценката за подобно намерение се извършва въз основа на всички доказателства за обстоятелствата, при които са извършени действията между длъжника и третото лице, а предвид обстоятелството, че увреденият кредитор обикновено не разполага с преки доказателства за увреждащия интересите му сговор между длъжника и третото лице, е допустимо подобни уговорки или намерение, да бъдат установявани с косвени доказателства. Счел е, че в конкретния случай, релевантният за спора факт, че поетото от „Пърфект хотелс“ ООД менителнично поръчителство по записа на заповед от 02.12.2013 г., с издател „Хачо груп“ ЕООД и поемател „Мод-ауто транс“ ЕООД, е било предназначено за облагодетелстване на съдружника в „Пърфект хотелс“ ООД – Р. К. за сметка на увреждането на другия съдружник и ищец, е подкрепен с достатъчно преки и косвени доказателства: 1. По делото не се е твърдяло, а не са събрани и доказателства за съществуването на търговски или други гражданско-правни отношения между издателя и ремитента по записа на заповед, което се потвърждава и от съдържанието на годишните финансови отчети и счетоводни баланси на трите дружества /издател, поемател и авалист/ за 2013 г. 2. Липсва търговска дейност на търговските дружества през периода, предхождащ процесната търговска сделка, което навежда на извод за абсолютната симулативност

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари