Определение №315/27.05.2021 по дело №2238/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    Върховен касационен съд, I т. о., определение по т. д. № 2238/2020 г., стр. 4/4

    ОПРЕДЕЛЕНИЕ

    №315

    София, 27.05.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав:

    Председател: Елеонора Чаначева

    Членове: Росица Божилова

    Васил Христакиев

    разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2238 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на ищеца Е. Б. срещу въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, потвърждаващо първоинстанционното решение на Пазарджишки окръжен съд, с което е отхвърлен искът й срещу Гаранционен фонд по чл. 288, ал. 1, т. 2, б. “а“ КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение в размер на 26000 лв., частично от общо 120 000 лв., за неимуществени вреди – психически болки и страдания от смъртта на внука й В. Б., настъпила на 07.07.2015 г. при пътно-транспортно произшествие, виновно причинено от водач без сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с изложени оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.

    Ответникът оспорва жалбата. Привлеченият като трето лице – помагач на негова страна П. Б. не изразява становище.

    По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

    За да намери предявения иск за неоснователен, въззивният съд е приел, изцяло споделяйки съображенията на първата инстанция, че между ищцата и пострадалото лице е съществувала нормална и традиционна, а не особено силна връзка, нетипична за отношенията между баба и внуче, обуславяща материална легитимация на ищцата да получи обезщетение за смъртта на пострадалия.

    Този извод съдът е обосновал със свидетелските показания и представеното удостоверение за родствените връзки на Е. Б., с което се установявало, че ищцата има шест деца, от които има и други внуци. От събраните доказателства съдът не е установил конкретни житейски обстоятелства, от които да се направи извод, че привързаността между бабата и нейния внук е била толкова силна, че смъртта му е причинила морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене обичайно присъщите за съответната родствена връзка. С оглед на изложеното въззивният съд е приел, че между ищцата и починалия й внук не съществувала особено дълбока емоционална връзка по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2016 г. на ВКС-ОСНГТК, а нормална и естествена връзка на обич, каквато ищцата е изпитвала към всичките си внуци, поради което тя не е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на внука си.

    Допускането на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по три въпроса в противоречие с цитирана практика на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, и по два въпроса от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

    Първият и третият въпрос като идентични по съдържание се свеждат до въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и доказателства и след съвкупната им преценка да изложи мотиви относно причината, поради която приема дадено доказателство за недостоверно.

    Въпросът не отговаря на основното изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да е обусловил правните изводи на въззивния съд. Изложени са общи твърдения, че въззивният съд не е обсъдил в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, постановил е акта си изцяло въз основа на общите принципни положения в обичайните отношения между баба и внук, без да съобрази спецификата на конкретния случай, игнорирал е изцяло данните, сочещи за изключителната връзка между ищцата и пострадалия, не е обсъдил в тази връзка показанията на изслушаните свидетели, като в противоречие с последното се твърди, че е извършил превратно тълкуване на заявеното от свидетелите. Не е посочено кои конкретни обстоятелства и доказателства въззивният съд не е съобразил и които да са били от значение за формирането на крайния му извод за неоснователност на иска. Твърденията, основани на обстоятелствата, че са живеели под един покрив, били са неразделни, бабата е помагала на родителите в отглеждането на децата, вкл. пострадалия, и е изпитвала по-силни чувства към него в сравнение с тези към останалите си внуци, в действителност са обсъдени от въззивния съд, като всъщност отразяват собствената

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари