Определение №315/01.06.2021 по дело №2033/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 315

    София, 01.06.2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

    ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

    Евгений Стайков

    изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№2033/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба, подадена от адвокат К. Я. от Плевенски АК като особен представител на Р. И. И., срещу решение №100204 от 27.07.2020г., постановено по в.т.д.№465/2019г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение №175 от 31.10.2019г. по т.д.№148/2018г. на Плевенски окръжен съд в обжалваната му част.

    В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в нарушение на процесуалните правила, както първата, така и въззивната инстанция не са дали отговор на всички доводи на ответника и в частност на възраженията за нищожност на клаузите на чл.3, ал.1, ал.3, ал.5, чл.6, чл.7, ал.2 и чл.12 от процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот от 12.10.2007г., респ. за нищожност на целия договор. Излагат се съображения в подкрепа на тезата, че атакуваните клаузи от договора са неравноправни и неясни като по този начин противоречат на разпоредбите на чл.143, т.10 ЗПП и чл.58, ал.1 ЗКИ. Отделно се сочи, че въззивният състав не е обсъдил в дължимата й пълнота представеното по делото заключение по извършената съдебно-счетоводна експертиза, както и че в хода на процеса не са били допуснати всички доказателствени искания, направени от особения представител на касатора. Оспорва се извода на въззивния съд относно редовността на връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита, като се твърди, че направеното възражение за нередовност на връчването не е било преклудирано. Претендира се отмяна на въззивното решение и отхвърляне изцяло на предявения по реда на чл.422, ал.1 ГПК установителен иск, а при условията на евентуалност – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд със задължителни указания за събиране на допълнителни доказателства.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като са формулирани следните правни въпроси:

    1. „Следва ли въззивният съд при постановяване на решението да обсъди и изложи мотиви относно всички събрани доказателства, фактическите констатации, и по доводите и оплакванията на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба и в писмените бележки?“ . Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №23/07.07.2016г. по т.д.N3686/2014г. І т.о., решение №76/11.05.2016г. по т.д. №3503/2014г. на II т.о.; ППВС №1/1985г.; решение №164/04.06.2014г. по гр.д.№196/2014г. на III г.о.; решение №94 от 28.03.2014г. по гр.д.№2623/2013г. на IV г.о.; решение №210 от 15.08.2014г. по гр.д.№ 6605/2013г. на IV г.о.; решение №248 от 07.01.2020г. по гр д.№4193/2018г., на IV г.о и решение №240 от 20.01.2020г. по гр.д.№1023/2019г. на III т.о.

    2. „Как следва да се разбира понятието „индивидуално уговорена клауза" по смисъла на чл.146 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП и дали подписването на договор за банков кредит от потребителя освобождава банката от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с решение № 98/25.07.2017г. по т.д.№535/2016г. на I т.о. на ВКС: решение №231/02.03.2018г. по т.д.№875/2017г. на І т.о. на ВКС и решение №299/15.02.2019г. по т.д.№ 2023/2017г. на ІІ т.о. на ВКС .

    3. „След като изискванията за неравноправност на клаузи от потребителския договор са императивно регламентирани от чл.143 т.1-19 от ЗЗП, допустимо ли е съдът в нарушение на чл.146 ЗЗП да приема че клауза, предвиждаща че погасителната вноска следва да бъде направена в последния работен ден, ако падежът съвпадне с неприсъствен ден, не е неравноправна по см. на чл.143 ЗЗП, щом страните са уговорили помежду си начинът на изчисляване на срока, като този извод на съда е взет без да се съобрази че доставчикът на финансови услуги не е

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари