Определение №314/19.04.2021 по дело №4133/2020

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 314

    гр.София, 19.04.2021 г.

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

    ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

    Геновева Николаева

    като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4133 по описа за 2020 г. приема следното:

    Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Г. против решение № 149 от 19.06.2020 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1210 по описа за 2020 г. на Старозагорския окръжен съд, ГО, II състав, с което е потвърдено решение № 1745 от 12.12.2019 г. по гр. д. № 3325 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд за осъждане на касатора да заплати на П. Р. С. сумата 16 000 лв., представляваща неплатена цена по договор за продажба от 24.07.2018 г. на каравана „HOBBY PRESTIGE 720 UMF 2005“, категория F, рама WHB 19D250F331184, ведно със законната лихва върху сумата, считано от завеждане на исковата молба на 6.2.2019 г. до окончателното и изплащане.

    Касаторът твърди, че решението на Старозагорския окръжен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и противоречие с практиката на ВКС от ГПК по следните въпроси:

    1. При разглеждане на делото във въззивната инстанция длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани доказателства в контекста на доводите на страните, да мотивира решението си, за да обоснове основанията, формирали вътрешното убеждение относно правнорелевантите факти и приложимата правна норма от значение за правния спор?

    2. Съществува ли пречка да се разкрие симулация и на база косвени доказателства, ако те, разгледани и преценени в своята съвкупност, водят до единствения и несъмнен извод за наличие на такава симулация, какъвто е и настоящият случай?

    П. Р. С. счита, че не са налице предвидените в закона основания за допускане на касационно обжалване на решението на Старозагорския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 1 300 лв. разноски за касационното производство.

    Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

    П. Р. С. е изложил в исковата молба, че на 24.07.2018 г. е сключил с ответника Г. Г. Г. писмен договор за продажба на процесната каравана на цена от 16 000 лв., която купувачът е следвало да заплати на посочените в договора вноски. Понеже ответникът не е изпълнил задължението си, ищецът е поискал той да бъде осъден да заплати цената на караваната, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба.

    В отговора на исковата молба ответникът е заявил, че договорът за покупко-продажба е фиктивен, а уговорката между страните е била той да му предаде продажната цена след като продаде караваната на трето лице. Освен това се споразумели ищецът да му заплаща наемна цена за ползване на мястото, на което е разположена караваната, за което ищецът му дължи наем за периода от 12.5.2018 г. до 15.4.2019 г. в размер на 6 600 лв.. За тази сума ответникът е предявил евентуално възражение за прихващане.

    Старозагорският районен съд е приел за недоказано възражението на ответника, че договорът за покупко-продажба е симулативен, тъй като страната нито има обратен документ, нито документ, представляващ т.нар „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК, който да позволява установяване на симулацията посредством свидетелски показания. Счел е, че договорът е валиден, ищецът е доказал изпълнението на своето задължение да предаде караваната на ответника, който на свой ред не е установил плащането на цената. Констатирал е, че възражението за евентуално прихващане със сумата от 6 600 лв. е недоказано, тъй като не е установено наличието на наемни правоотношения между страните. Ето защо е осъдил ответника да заплати на ищеца продажната цена в размер на 16 000 лв.

    Старозагорският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение, възприемайки съображенията за

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари