Определение №314/20.04.2021 по дело №318/2021

    1

    4

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 314

    гр.София, 20.04.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България,

    четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

    четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

    ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

    Димитър Димитров

    като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 318/ 2021 г.

    за да постанови определението, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Чез разпределение България” АД, [населено място], с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд № 3613/ 18.06.2020 г. по гр.д.№ 159/ 2020 г. /допълнено в частта за разноските с определение по същото дело от 09.11.2020 г./, с което е потвърдено решение на Софийски районен съд по гр.д.№ 79946/ 2018 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на А. М. Б. и М. П. Б. по 35 000 лв обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука настъпила на 16.05.208 г., при която е починал синът им И. А. М., със законната лихва върху тази сума от датата на злополуката до окончателното й изплащане и е разпределена отговорността за таксите и разноските по делото, като исковете са отхвърлени за разликата до пълния им предявен размер от по 100 000 лв. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на „Чез разпределение България” АД - „Застрахователна компания Уника живот“ АД.

    Ищците не са обжалвали така постановеното въззивно решение, поради което в частта, в която исковете им са отхвърлени, същото е влязло в сила.

    В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят повдига правни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: следва ли съдът да намали в по-голяма степен размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди от смърт, настъпила вследствие трудова злополука, когато установи, че злополуката е настъпила по причина на грубо небрежното поведение на пострадалия; и следва ли съдът да приспадне от размера на дължимото обезщетение за настъпила вследствие трудова злополука смърт на родителите на пострадалия застрахователното обезщетение, което е получено от сина на пострадалия, явяващ се негов законен наследник. Касаторът счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/.

    Ответните страни А. М. Б. и М. П. Б. оспорват жалбата като поддържат, че по поставените въпроси разрешенията на въззивния съд не противоречат на практиката на ВКС. Според тях съдебните актове, на които се позовава касаторът в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК, са постановени при различни обстоятелства и не могат да бъдат съотнесени към настоящето дело. Излагат и съображения за правилност на обжалваното решение.

    Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.

    За да уважи отчасти предявените искове, въззивният съд приел чрез препращане по реда на чл.272 ГПК, че И. М., който бил син на ищците, изпълнявал по трудов договор в предприятието на ответника длъжността „ел. монтьор, изграждане/поддържане/ремонт на ел.линии и мрежи“ в Дирекция „Експлоатация и поддържане“ срещу месечно трудово възнаграждение в размер 996 лв. С декларация от 02.07.2015 г. работникът декларирал, че се задължава да спазва Правилника за безопасност и здраве при работа с електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи (ПБЗРЕУЕТЦЕМ), като не работи еднолично, по време на работа да използва винаги предпазните средства, необходими и предоставени от работодателя за защита и преди започване на работа, стриктно да изпълнява и изисква да бъдат спазвани всички организационни и технически мерки, обезопасяващи работното място, включително поставяне на табели и ограждения; проверка за отсъствие на напрежение, поставяне на заземления в непосредствена близост или на самото работно място. През 2017 г. И. М. успешно издържал тест за знания и квалификационни умения за работа по ПБЗРЕУЕТЦЕМ. Били му предоставени защитни средства, включително ръкавици, каска, диелектрични боти/килимче, указател до 1000 волта, монтьорски колан, инструменти с изолирани дръжки. На 16.05.2018 г. с трима други служители на ответника И. М. отстранявал паднали върху въздушна електропроводна линия дървета. Към 12,30 часа групата се разделила, като И. М. провел разговор с прекия си ръководител за възникнал проблем по въздушна електропроводна линия „Сердика“ и бил инструктиран да се свърже с дежурния диспечер от специализираното диспечерско звено. След проведен

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари