Определение №****/**.**.2022 по дело №****/2022

докладвано от съдия Веселка Марева



Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280, ал. 7, предл. трето ГПК

Анотация

Въпрос

Дали не са очевидно неправилни изводите, че по реда на чл. 108 ЗС могат да бъдат ревандикирани реални части от поземлен имот, върху които са построени сграда, ограда и бетонова площадка, при положение, че е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС за премахване на същите постройки?

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ:
Веселка Марева, Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д. № 567 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 161 от 20.10.2021г. по гр. д. № 512/2021г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е отменено решение № 260063 от 06.04.2021г. по гр. д. № 320/2020г. на Панагюрски районен съд в обжалваната част и е постановено ново решение, с което по предявения от „Джейви ауто” ЕООД ЕИК 201901996 против Х. В. Л. иск по чл. 108 ЗС е признато за установено, че ищецът е собственик на реални части от ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], а именно: 1/ реална част, заключена между северозападната граница на имота с югоизточната граница на ПИ с идентификатор ***, представляваща триъгълник с площ 0,81 кв. м., оцветена в жълто на скицата на вещото лице на л. 184 от първоинстанционното дело, която реална част е заета от сграда; 2/ реална част, заключена между северозападната граница на имота и югоизточната граница на ПИ с идентификатор ***, представляваща триъгълник с площ 19,90 кв. м., заета от ограда с дължина 15,90 м., оцветена в червено на горепосочената скица на вещото лице; 3/ реална част, заключена между северозападната граница на имота и югоизточната граница на ПИ с идентификатор ***, представляваща четириъгълник с площ 48,97кв. м., оцветен в синьо на скицата на вещото лице, върху която е построена бетонна площадка; осъден е Х. В. Л. да предаде на „Джейви ауто” ЕООД владението на описаните реални части.

Касационната жалба е подадена от ответника Х. В. Л. чрез пълномощника адв. А.-А.. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК. Не са формулирани правни въпроси. Визира се противоречие с Тълкувателно решение № 4/2012г. на ОСГК, Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК и с решения и определения на ВКС. Твърди се, че в противоречие с практиката съдът не е преценил кои действия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими по смисъла на чл. 50 ЗС, както и че не е съобразил прилагащата се нормативна уредба относно построените от ответника ограда и постройки дали са в рамките на допустимите отклонения и дали пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем.

Ответникът „Джейви ауто” ЕООД в писмения си отговор, изготвен от адв. К. застъпва становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Пред Районен съд-Панагюрище са предявени от „Джейви ауто” ЕООД искове по чл. 108 ЗС за реални части от поземлен имот и искове по чл. 109 ЗС за премахване на част от сграда, водосточна тръба, ограден зид и бетонова площадка. С първоинстанционното решение всички искове са отхвърлени. Въззивна жалба от ищеца е подадена само срещу решението по иска по чл. 108 ЗС, така че по исковете по чл. 109 ЗС решението на районния съд е влязло в сила.

Ищецът „Джейви ауто“ ЕООД твърди, че като собственик на поземлен имот с идентификатор номер *** по КККР на [населено място] – стопански двор ДЗС, с площ 4524 кв. м. през 2019 г. предприел дейност по снабдяване с необходимите документи за ограждане на целия имот с плътен зид с височина до 2,20 м. При снабдяване с документите установил, че в съседния имот с идентификатор ***, собственост на ответника Х. Л., са изградени сграда с идентификатор ****, ограден зид и бетонна площадка, като части от тях навлизат в имота на ищеца. Поради това по реда на чл. 109 ЗС е претендирал премахване на тези постройки, както и признаване собствеността и предаване владението върху заетите от тях реални части от собствения му поземлен имот.

Ответникът твърди, че е придобил по давност процесната квадратура ПИ с идентификатор ***, като упражнява владение от м. ноември 1998 г., а през 1999 г. е построена и завършена сграда с идентификатор ****, която е търпим строеж и в нея той развива стопанска дейност. Имотът е образуван от имот № * по картата на възстановената собственост на землището, който е идентичен с парцел * в кв. * по регулационния план на бившия стопански двор на ДЗС.

Установено е от писмените доказателства, че през 2007г. с констативен нотариален акт за собственост търговско дружество „Агробиз“ ЕООД е признато за собственик на поземлен имот с площ от 5510 кв. м., с кадастрален номер * по КВС, намиращ се в бившия стопански двор на ДЗС, м. „Д. “. С нотариален акт за доброволна делба от 13.12.2007г. е извършена делба на поземлен имот с площ 5510 кв. м. с кад.№ * по КВС между „Агробиз“ ЕООД и И. П. К., като дружеството е получило поземлен имот с площ от 5113 кв. м. с № *, а И. К. – поземлен имот с площ от 397 кв. м. с кадастрален номер *. С нотариален акт за покупко-продажба отново декември 2007г. „Агробиз” ЕООД продава имот с площ 4525 кв. м. с кадастрален номер * на „Сити-Строй“ ЕООД. През 2019г. последното дружество продава на ищеца „Джейви ауто” ЕООД поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], в стопански двор на ДЗС, м. Д. , с площ 4524 кв. м., с начин на трайно ползване: за друг вид производствен складов обект.

Ответникът Х. Л. се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР, с площ 670 кв. м. с нотариален акт за покупко-продажба от 2016г. Праводател по договора е „Агробиз“ ЕООД, което се е легитимирало с нотариалния акт за доброволна делба от 2007г.(погрешно в нотариалния акт е посочена 2011г.).

Според издадени удостоверения от главния архитект на Община Панагюрище изградените в имот с идентификатор *** масивна двуетажна стопанска сграда с идентификатор **** с площ от 146 кв. м., сграда с идентификатор **** с площ от 22,00 кв. м. и сграда с идентификатор **** с площ от 9,00 кв. м., всичките построени в периода 1999 г.- 2000 г., са търпими строежи по смисъла на параграф 127, ал. 1 ПЗР на ЗИД ЗУТ.

Приетата техническа експертиза установява, че югозападният ъгъл на сградата на ответника попада с 47 см. в имота на ищеца, като тази част е с площ от 0,81 кв. м. и в нея е налице носеща колона. Вещото лице е сочи, че в действащия ПУП се запазва построената сграда в имота на ответника, като в имота на ищеца е предвидена възможност за строителство на калкан. Според експерта сграда с идентификатор **** отговаря на санитарно-хигиенните, противопожарни и технически изисквания, както и на действащия ПУП, като предназначението на сградата е за „търговия и услуги“. По отношение на бетоновата площадка експертът сочи, че тя е армирана с дебелина 11 см., изпълнена е върху трошена каменна настилка, отговаря на строителните правила и е в добро състояние, 48,97 кв. м. от нея попадат в имота на ищеца. Наред с това, в имота на ищеца попада и ограден зид с дължина от 15,90 м., с площ около 19 кв. м. (според устните обяснения). Конкретните части от сградата, оградният зид и бетонната площадка, които попадат в имота на ищеца отразени от вещото лице на скица към заключението му, находяща се на л. 184 от делото, като са оцветени в различни цветове.

От показанията на свидетелите се установява, че ответникът е изградил оградата през 1999 – 2000г. когато съседният имот бил още нива. Тогава ответникът сключил предварителен договор с „Агробиз” ЕООД за продажба на имота. По същото време е правена и площадката от бетон, както и сградата на ответника. Свидетелят В. С., който е управител на дружеството – праводател на ищеца, сочи че към момента на продажбата ограда между двата съседни имота не е имало, а постройката на ответника служила за граница. Тогава извършили трасиране и се оказало, че постройката на Л. е на границата и дори навлиза в продавания имот.

При тези фактически обстоятелства въззивният съд е намерил иска за собственост на спорните реални части за основателен. Посочил е, че според практиката на ВКС реално обособена част от УПИ може да се придобие по давност в хипотезата на чл. 200 ЗУТ, само ако са налице изискванията на чл. 19 ЗУТ, като предвиденото в чл. 200, ал. 2 ЗУТ изключение намира приложение единствено в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17 ЗУТ при първоначално урегулиране на територията. В случая е установено от заключението на техническата експертиза, че кадастрален и регулационен план на стопанския двор на ДЗС-Панагюрище е одобрен на 29.08.1994г. и според него имотът на ответника е парцел * от кв.*, като координатните точки, определящи границите на този парцел съвпадат с тези на имот с кадастрален номер * по КВС и координатните точки на двата имота съвпадат с тези на имот с идентификатор *** по КККР. С оглед на това съдът е заключил, че първото урегулиране не е ПУП-ПРЗ от 2019г. Поради това хипотезата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ не е налице включително и поради факта, че нито към момента на завладяването на частите от поземлен имот с идентификатор *** (или парцел * в кв.* по плана от 1994 г.), което според твърденията на ответника е станало през 1999 г., нито през следващите 10 години, вкл. до датата на придобиване от ищеца на имот с идентификатор ***, ответникът е можел да присъедини владените от него маломерни реални части от чуждия съседен имот към свой пълномерен имот, защото не е притежавал такъв. Той придобива собствеността на 09.11.2016 г. и оттогава най-рано може да започне на тече 10- годишната придобивна давност в негова полза, която към момента на предявяване на иска на 19.06.2020 г. не е изтекла.

Наред с това съдът е намерил за недоказано, че ответника Л. се е намирал в спорните реални части от чуждия имот на правно основание, за да се приеме, че той ги е владял, а не ги е държал за собственика на имота. Съдът не е кредитирал показанията на свидетелката К., според която представляваното от нея дружество е сключило с Х. Л. през 1999г. предварителен договор за продажба, тъй като такъв договор не е представен по делото, а за действителността му е необходима писмена форма – чл. 19, ал. 1 ЗЗД (погрешно съдът е посочил, че формата е с нотариална заверка на подписите). По изложените съображения е уважен ревандикационния иск за трите реални части.

При преценка на поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав, приема следното:

Както бе посочено, правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, които съставляват общото основание за допускане на касационно обжалване, касаторът не е посочил. Такива въпроси не могат да бъдат изведени и от оплакванията в жалбата. Поради това касационно обжалване в хипотезата на чл. 280 ГПК не може да бъде допуснато. В допълнение, сочените две тълкувателни решения не разглеждат въпроси, относими към решаващите изводи на съда. Тълкувателно решение № 4/2015г. на ОСГК касае исковете по чл. 109 ЗС и в сочената от касатора част визира преценката доколко действието или бездействието на ответника създава на ищеца пречки за използването на имота му, по-големи от обикновените. Разрешение на такъв проблем в обжалваното решение не е даван, а и решението по исковете по чл. 109 ЗС не е било обжалвано. Тълкувателно решение № 4/2012г. е по въпроса дали позоваването е елемент от фактическия състав на придобивната давност, какъвто въпрос също не е стоял за разглеждане пред въззивния съд.

Посочените решения на състави на ВКС са по приложението на чл. 200 ЗУТ, но в смисъла, в който е постановен обжалвания акт. Посочени са и две определения, които са по чл. 288 ГПК и не съставляват практика на Върховния касационен съд.

Независимо от горното, според настоящия състав касационно обжалване на решението следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК за преценка дали не са очевидно неправилни изводите, че по реда на чл. 108 ЗС могат да бъдат ревандикирани реални части от поземлен имот, върху които са построени сграда, ограда и бетонова площадка, при положение, че е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС за премахване на същите постройки.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 161 от 20.10.2021г. по гр. д. № 512//2021г. на Пазарджишки окръжен съд по касационната жалба на Х. В. Лалов.

УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд за разглеждане на жалбата в размер на 125 (сто двадесет и пет) лева.

При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на таксата делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито заседание.

Определението не подлежи на обжалване.


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

  • Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
    Дали не са очевидно неправилни изводите, че по реда на чл. 108 ЗС могат да бъдат ревандикирани реални части от поземлен имот, върху които са построени сграда, ограда и бетонова площадка, при положение, че е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС за премахване на същите постройки?

Цитирани норми и термини


Деловодни данни

Вид съдебен акт: Определения за допускане, Определения по чл. 288 ГПК

Отделение/Колегия: II-ро отделение, Гражданска колегия

Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК

Пособия

[cbxwpbookmarkbtn show_count="0" ]