Определение №313/20.04.2021 по дело №501/2021

    1

    2

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 313

    гр.София, 20.04.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България,

    четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

    четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков

    ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

    Димитър Димитров

    като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 501/ 2021 г.

    за да постанови определението, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Т. Г. К. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 12211/ 29.10.2020 г. по гр.д.№ 1096/ 2020 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд от 09.12.2019 г. по гр.д.№ 2442/ 2014 г. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от същия съд по същото дело съдебно решение № 8797 от 29.12.2017 г., като в диспозитива на решението след отхвърляне на предявения иск се чете „ОСЪЖДА Т. Г. К., ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], чрез адв. Н., да заплати на В. С. Н., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], разноски по делото на основание чл.78 ал.3 ГПК от 1 200 лв.“.

    В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката повдига процесуалноправни въпроси, които при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, следва да бъдат уточнени в следния смисъл: за задължението на съда да не прави фактически и правни изводи по въпроси, по които страните не са спорили; за задължението на съда при обосноваване на решението си да не въвежда в предмета на делото правни доводи, каквито страните не са правили; и за задължението на съда да се произнесе в рамките на заявения за разглеждане предмет. Счита, че в обжалваното решение тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.

    Ответната страна В. С. Н. не взема становище по жалбата.

    Ответните страни П. Л. С. и Н. Р. Н., чрез назначен особен представител, оспорват жалбата като поддържат, че касаторът е формулирал правни въпроси, които са без връзка с делото и нямат значение за изхода му. В условията на евентуалност излагат съображения за правилност на обжалваното въззивно решение.

    Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.

    За да допусне поправката на очевидна фактическа грешка, въззивният съд посочил, че производство по реда на чл.247 ГПК можело да се инициира и служебно. Затова счел за неоснователно оплакването, че първата инстанция се е произнесла без да е надлежно сезирана с молба от страна по делото. Констатирал също, че с молба вх.№ 120123/ 03.10.2019 г., подадена от пълномощник на ответника В. Н., било поискано допълване на диспозитива на постановеното по делото решение № 8797/ 29.12.2017 г. по отношение на присъдените в полза на този ответник разноски по делото в размер на 1 200 лв, за която сума в мотивите на решението на първоинстанционния съд била формирана воля да бъде присъдена. Въззивният съд посочил, че на стр. 5 от въпросния съдебен акт, в последния абзац от мотивите на решението било посочено, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Н. сумата от 1200 лв за разноски по делото. Това обаче не било отразено в диспозитива на съдебния акт. Приел, че несъответствието между формираната воля на съда в мотивите и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт съставлява очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ал.1 ГПК, която подлежи на поправяне от съда, който е постановил съдебния акт безсрочно. Грешката можело да засяга както произнасянето на съда по съществото на спора, така и произнасянето му по разноските. Когато тя засягала решението в частта му за разноските, същата подлежала на поправка пак по реда на чл.247 ГПК, а не по реда на чл.248 ГПК.

    С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, всички поставени от жалбоподателката процесуалноправни въпроси са необуславящи. Те касаят правомощията на въззивния съд при решаване на правен спор по същество. Настоящето производство обаче не е по същество, а за отстраняване на порок в съдебен акт не по реда на обжалването, а от постановилия го съд. За това производство нито един от формулираните въпроси не би могъл да има значение.

    По необуславящи правни въпроси касационното обжалване не може да бъде допуснато, поради

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари