Определение №312/19.04.2021 по дело №58/2021

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 312

    гр.София, 19.04.2021 г.

    В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

    Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

    ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев

    Геновева Николаева

    като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 58 по описа за 2021 г. приема следното:

    Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на И. К. Г. против решение № 5261 от 3.09.2020 г., постановено по гр.д.№1850 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, ГО, II „А“ състав, с което е потвърдено решение № 175570 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 2051 по описа за 2019 г. на Софийския районен съд, II ГО, 74 състав, за отхвърляне на предявения от касатора срещу СД „Интелсофт-Григоров, Кънев и Сие“ иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за отмяна на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 55 от 19.10.2018 г.

    Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи очевидна неправилност и т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:

    1. Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на съдебното решение да обсъди в мотивите всички въведени от страните възражения във въззивната жалба, респективно в отговора на въззивната жалба, против първоинстанционното съдебно решение?

    2. В случай че при постановяване на съдебното решение въззивният съд констатира, че въведено от въззиваемата страна възражение за изтекла давност по чл.358 от КТ е основателно, длъжен ли е да обсъди всички останали възражения на жалбоподателя, обективирани във въззивната жалба, или може да потвърди първоинстанционното решение само на това основание?

    3. Наличието на констатирана от въззивния съд погасителна давност по чл.358 от КТ лишава ли въззивния съд от задължението му да обоснове кои факти и възражения на жалбоподателя, обективирани във въззивната жалба, приема за установени/доказани и кои не?

    4. Следва ли да бъдат кредитирани свидетелски показания като доказателствено средство относно осъществил се юридически факт на определена дата-връчване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, при наличието на представени и неоспорени писмени доказателствени средства, от които е видно, че трудовото правоотношение между страните е прекратено преди датата на твърдяното от ответника връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“?

    5. Съставлява ли съществено процесуално нарушение кредитирането единствено на свидетелски показания, които са дадени от заинтересовани по смисъла на чл.172 от ГПК лица по отношение на доказването на факта за връчване на заповедта за уволнение при отказ на служителя да я приеме, без да се направи съвкупна преценка на всички събрани писмени и гласни доказателства и без да се проследят връзките между тях?

    6. Как следва да бъдат анализирани показанията на свидетел, за който има съмнения в обективността му?

    7. От кой момент започва да тече срокът за отмяна на дисциплинарни наказания съгласно чл.358, ал.1, т.2 от Кодекса на труда-от момента, в който на служителя му е станало известно, че срещу него има образувано дисциплинарно производство или от момента, в който до знанието на същия е сведено съдържанието на заповедта, с която се налага дисциплинарното наказание „уволнение“?

    8. Датата на узнаването за изготвена заповед за прекратяване на трудово правоотношение без служителят да е разбрал основанието, на което същото е прекратено/по негово искане или поради наложено дисциплинарно наказание/ следва ли да се счита за начален момент за течението на давността по чл.358 от КТ?

    9. Елемент ли е от фактическия състав на нормата по чл.220, ал.1 от Кодекса на труда заплащането на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, без да е спазено договореното от страните или следващо от закона предизвестие, или за другата страна се поражда вземане за брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието?

    10. Възможно ли е да се ангажира дисциплинарна отговорност на лице, което е прекратило трудовото правоотношение с работодателя с едностранно писмено предизвестие преди образуване на дисциплинарното производство?

    11. Допустимо ли е образуване на дисциплинарно производство

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари