Определение №312/01.06.2021 по дело №1783/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    7

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №312

    София,01.06.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

    ПЕТЯ ХОРОЗОВА

    изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

    т.дело № 1783/2020 година

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Имотинвест 2009” ЕООД, ЕИК[ЕИК], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 2789 от 13.12.2019 г. по т.д. № 2837/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговска колегия, единадесети състав, с което след отмяна на решение № 5306 от 22.11.2018 г. по т.д. № 106/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград е отхвърлен предявеният от дружеството срещу А. Л. С. иск по чл.422, ал.1 ГПК – за признаване за установено съществуването на вземане на дружеството в размер на 47 200 лв., представляващо незаплатена продажна цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 108, том IV, рег. № 4246, дело № 648 от 15.05.2015 г. на нотариус С. А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2017 г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 545/2017 г. на Районен съд – Гоце Делчев.

    В жалбата се поддържат касационни оплаквания за материална и процесуална незаконосъобразност и необоснованост, с искане за касиране на атакувания съдебен акт. Твърди се, че неправилно въззивният съд е разгледал неприето от първата инстанция възражение за прихващане на ответника, без да е дадена възможност на страните да ангажират релевантни към възражението доказателства. От друга страна, поддържа се, че писмените доказателства, приети от окръжния съд в съдебно заседание на 05.07.2018 г., на които въззивният състав е основал решението си по възражението за прихващане, не са събрани за установяване на това възражение, а са относими към твърдението на ответника за недължимост на сумата по заповедта за изпълнение. Касационният жалбоподател оспорва наличието на част от елементите от фактическия състав на чл.103 ЗЗД поради липса на валидно изразена воля на дружеството за встъпване в задължението на В. Н. по заемното правоотношение с ответника. Твърди, че пълномощникът Я. А. не е разполагал с представителна власт за сключване на споразумението от 21.11.2014 г. Изразява несъгласие и с извода на апелативния съд, че е налице ратификация по отношение на извършените действия без представителна власт, като в жалбата се сочи че неправилно е определен начабната дата, от която възниква правото за противопоставяне на търговеца на договора за встъпване в дълг от 05.05.2015 г.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържат основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, предл.второ и предл.трето ГПК. Формулирани са следните въпроси: 1. Може ли въззивният съд, без да даде указания на страните относно възможността за предприемане на процесуални действия, които са пропуснали да извършат на първа инстанция, да разгледа възражение за прихващане, което първоинстанционният съд не е допуснал за разглеждане с доклада по делото на първа инстанция; 2. Допустимо ли е съдът да основава решението си, по направено от страната възражение за прихващане, на доказателства, които са допуснати и събрани за установяване на различни факти от възражението за прихващане и 3. От кой момент търговецът следва да възрази съгласно чл.301 ТЗ срещу извършени от негово име без представителна власт действия – от момента на извършване на действията или от момента на узнаване за извършването на действията. По първия въпрос се сочи допълнителната селективна предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на т.2 от ТР № 1/2013 г. и решение по т.д. № 1940/2014 г., II т.о. Същевременно, касационният жалбоподател твърди, че допуснатите от въззивния съд материалноправни и процесуалноправни нарушения са толкова съществени, че правят решението недопустимо и очевидно неправилно. По втория въпрос се поддържа допълнителното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а по третия се сочи, че е разрешен в противоречие с решение по т.д. № 3433/2013 г., I т.о., решение по т.д. № 4386/2007 г., IV г.о. и две определения на ВКС, ТК. По последния въпрос се поддържа, че въззивният съд е извел явно грешни логически изводи относно

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари