Определение №311/01.06.2021 по дело №1784/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    4

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №311

    София,01.06. 2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

    ПЕТЯ ХОРОЗОВА

    изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

    т.дело № 1784/2020 година

    Производството по делото е образувано въз основа на касационна жалба на „Имотинвест 2009“ ЕООД, чрез процесуален пълномощник, срещу постановено по реда на чл.250 ГПК решение № 672 от 13.04.2020 г. по т.д. № 2837/2019 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, единадесети състав, с което е отхвърлена молбата на дружеството за допълване на решение № 2789 от 13.12.2019 г.

    В жалбата се поддържат касационни доводи за недопустимост и неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че независимо от изхода на делото пред въззивната инстанция, САС е следвало да се произнесе по частната жалба на дружеството срещу определението на окръжния съд, постановено в производство по чл.248 ГПК. Сочи, че в тази частна жалба не е направено искане за преразглеждане на въпроса относно дължимостта на адвокатския хонорар в първоинстанционното и заповедното производство, а единствено относно неговия размер.

    Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.трето ГПК по въпроса: Дължи ли въззивният съд произнасяне по частна жалба срещу първоинстанационното решение в частта за разноските, с която се иска преразглеждане на въпроса относно техния размер, с оглед фактическата и правна сложност на делото в първа инстанция, в случай, че изходът на делото на въззивна инстанция не е в полза на частния жалбоподател и решението на въззивна инстанция не е окончателно. За обосноваване на допълнителната селективна предпоставка се сочат: определение по ч.т.д. № 1905/2014 г. и определение по ч.т.д. № 1402/2016 г. на ВКС, второ т.о.

    Ответникът по касационната жалба А. Л. С., чрез пълномощника си, счита жалбата за недопустима, с оглед вече депозирана касационна жалба срещу основното решение на САС. Евентуално, оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като счита за безпредметно обсъждане на размера на претендираните от ищеца разноски за първоинстанционното производство, при тяхната недължимост, с оглед на резултата по делото пред въззивната инстанция.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:

    Депозираната жалба, наименована касационна, по която е образувано настоящото търговско дело, има характер на частна касационна жалба. Тя е насочена срещу въззивен съдебен акт /макар и постановен в производство по чл.250 ГПК, с форма на решение/, с който е отхвърлено искане за допълване на решението по делото в частта за разноските на ищцовото дружество за първоинстанационното производство.

    Жалбата е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, при спазване на указания от апелативния съд едномесечен срок.

    За да постанови обжалвания краен резултат, съдебният състав на Апелативен съд – София е приел, че след като с постановеното по делото решение е уважена въззивната жалба на А. С., като е отменено първоинстанционното решение и е отхвърлен предявеният срещу него иск по чл.422 ГПК, то съобразно този изход е пререшен и въпроса за отговорността за разноски. Констатирал е, че това е отразено в мотивите на основното решение и е относимо и към предмета на частната жалба на дружеството – ищец срещу определение № 1641 от 09.04.2019 г. по т.д. № 106/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград, постановено по реда на чл.248 ГПК. След като искът е отхвърлен изцяло, то приложима е нормата на чл.78, ал.3 ГПК и в тази хипотеза не се дължат разноски на ищеца и не се дължи обсъждане на размера на евентуално дължими разноски на въззиваемото дружество в хипотеза на потвърждаване на първоинстанционното решение, каквато хипотеза не е налице.

    Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не следва да се допусне касационно обжалване.

    Формулираният от жалбоподателя въпрос принципно удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. За недоказано следва да се счете обаче поддържаното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От посочените по-горе определения на второ т.о. не може да се изведе твърдяното от жалбоподателя противоречие с

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари