Решение №311/27.01.2020 по дело №3463/2018

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпроси

Дължи ли въззивният съд указания за подлежащите на доказване факти при промяна на правната квалификация на иска?

Следва ли съдът да обсъди и съобрази в решението направено от страната признание на иска?

Отговори

Въззивният съд прецени, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той трябва служебно, без да е сезиран с такова оплакване да обезпечи правилното прилагане на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства.

Признанието представлява обяснение на страната по делото, което е доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти.Когато признанието не е направено пред съда, разглеждащ спора признанието е извънсъдебно.Ако същото бъде доказано то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при разрешаването на спора.Извънсъдебното признание може да бъде доказано с документа, който го материализира или със свидетелски показания. Съгласно установената съдебна практика, когато една от страните признае иска, но това признание е за право, с което не може да се разпорежда /чл. 237, ал. 3, т. 2 ГПК/, то решението й се цени наред с всички доказателства по делото. Същевременно в решението си съдът е длъжен да обсъди и направените от страната признания за факти, както и извънсъдебните признания за неизгодни за нея факти


Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в открито съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН ЦОНЕВ, ЛЮБКА АНДОНОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията Любка Андонова гр. дело № 3463 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

История на спора

С подадената касационна жалба от 27.4.2018 г и уточнение към нея от 22.1.2019 г В. И. Б. обжалва изцяло решение № 642/19.3.2018 г по гр.дело № 6039/2017 г на Софийски апелативен съд, ГО, 12 състав.С въззивното решението е потвърдено решение № 3329/16.5.2017 г по гр.дело № 8031/2015 г на Софийски градски съд, като са отхвърлени предявените от В. И. Б. от [населено място] срещу В. С. П., Е. Р. П., „Бедрайв“ ЕООД [населено място] и „Корентин България“ ЕООД обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. второ ЗЗД, вр. чл.152 ЗЗД за прогласяване нищожност на договори за покупко-продажба на недвижими имоти по нот.акт № …, нот.акт № … и нот.акт № … г.САС е обезсилил решението на СГС в частта, с която съдът се е произнесъл по действителността на договорите за продажба, обективирани в нотариален акт № …, нот.акт № … и нот.акт № …, относно обектите извън апартамент № 9 и гараж № 9 на [улица] [населено място], както и в частта, с която искът за прогласяване недействителност на нот.акт № … е отхвърлен по отношение на ответниците „Бедрайв“ ЕООД и „Корентин България“ ЕООД. САС е обезсилил решението на СГС и в частта, с която искът за прогласяване недействителност на нотариален кат № … и нот.акт № … е отхвърлен по отношение на ответниците В. С. П. и Е. Р. П..

Касаторът В. Б. твърди неправилност на атакувания съдебен акт поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.Иска отмяна на въззивното решение изцяло и постановяване на друго, с което исковете бъдат уважени, ведно с присъждане на съдебноделоводните разноски.

Ответникът „Естием-Билд“ ЕООД, правоприемник на „Корентин България“ ЕООД оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез пълномощника му адв.О. Ш., както и с доводи в открито съдебно заседание, проведено на 5.12.2019 г.Счита, че доводите изложени в касационната жалба са издяло неоснователни, а въззивното решение като правилно, законосъобразно, мотивирано и постановено в съответствие с процесуалните правила следва да бъде потвърдено.

Ответниците Е. Р. П., В. С. П. и „Мерт Форт“ ЕООД не вземат становище по същата.

Касационни въпроси

С определение № 392 от 30.4.2019 г, постановено по гр.дело № 3463/2018 г на ВКС, Четвърто гражданско отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправните въпроси :

1/ Дължи ли въззивният съд указания за подлежащите на доказване факти при промяна на правната квалификация на иска-разрешен в противоречие с т.2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г по т.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС и

2/Следва ли съдът да обсъди и съобрази в решението направено от страната признание на иска.

Мотиви

По поставените процесуалноправни въпроси :

1/ С т.2 от ТР № 1 от 9.12.2013 г по т.дело № 1/2013 г на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че когато въззивният съд прецени, че дадената от първоинстанционния съд правна квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той трябва служебно, без да е сезиран с такова оплакване да обезпечи правилното прилагане на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства.

2/Признанието представлява обяснение на страната по делото, което е доказателствено средство, когато съдържа неизгодни за нея факти.Когато признанието не е направено пред съда, разглеждащ спора признанието е извънсъдебно.Ако същото бъде доказано то представлява годно доказателствено средство, което съдът следва да вземе предвид при разрешаването на спора.Извънсъдебното признание може да бъде доказано с документа, който го материализира или със свидетелски показания. Съгласно установената съдебна практика, когато една от страните признае иска, но това признание е за право, с което не може да се разпорежда /чл. 237, ал. 3, т. 2 ГПК/, то решението й се цени наред с всички доказателства по делото.Същевременно в решението си съдът е длъжен да обсъди и направените от страната признания за факти, както и извънсъдебните признания за неизгодни за нея факти /решение № 209 от 19.9.2016 г по гр.дело № 861/16 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 235 от 4.7.2011 г по гр.дело № 513/2010 г на ВКС, Четвърто ГО, решение № 69/24.6.11 г по гр.дело № 584/2010 г на ВКС, Трето ГО, решение № 22 от 19.3.2015 г по гр.дело № 2979/14 на Четвърто ГО на ВКС/

Посочената съдебна практика по чл.290 ГПК е непротиворечива и напълно се споделя от настоящия състав.

Разгледаните по-горе правни въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с дадените отговори.

По касационните оплаквания.

С въззивното решение е прието, че на 13.5.2004 г ищецът В. И. Б. е сключил с В. С. П. по време на брака му с ответницата Е. Р. П. предварителен договор, с който ответника се е задължил да изгради и прехвърли на ищеца собствеността върху апартамент № 9, мазе № 10 и гараж № 9 в сградата на [улица], в парцел … в кв.*** по плана на [населено място] срещу сумата 45 000 евро, платени от купувача в деня на подписване на договора.Уговорено е, че продавачът В. П. ще прехвърли на ищеца собствеността върху изградените обекти при подписване на акт 15.С анекс от 30.6.2006 г крайния срок за изповядване на сделката е удължен до 30.6.2011 г, а с последващ анекс от 10.5.2011 г е удължен до 3.9.2012 г.Междувременно на 12.5.2004 г /ден преди подписване на предварителния договор с ищеца /ответникът В. П. и съпругата му Е. П. са продали с нотариален акт № … на „Прайвът файнънс юниън“ АД срещу сумата 112 995, 50 евро правото на строеж на жилищна сграда върху имота на [улица], състояща се от апартаменти с принадлежащите им мазета и гаражи,включително обещаните на ищеца апартамент и гараж № 9.В същия ден-12.5.2004 г между ответника В. П. и „Прайвът файнънс юниън“ АД е бил сключен и договор за лизинг, съгласно който „Прайвът файнънс юниън“ АД като лизингодател е предоставил на П. като лизингополучател правото на строеж на всички обекти в жилищната сграда на [улица] срещу сумата 112 995, 50 евро.Лизингодателят е предоставил лизинговата вещ /правото на строеж/ на лизингополучателя, който е поел задължение за изплащане на лизингови вноски в срокове и размери по лизингова схема.В чл.22 от договора, лизингодателят се е задължил след изплащане на лизинговите вноски да прехвърли правото на строеж на лизингополучателя.Лизингополучателят е изплатил на лизингодателя шест лизингови вноски общо на сумата 118 000 евро, за което са оформени 6 бр.разписки, както и 24300 евро, получена от изпълнителния директор на „Прайвът файнънс юниън“ АД, конкретно за апартамент № 4, който лизингодателят се е задължил да върне на П. в срок до 30.1.2005 г.С решение от 20.12.2005 по ф.д. № 901/2003 г на СГС дружество „Прайвът файнънс юниън“ АД е преименувано в „Афо“ АД, което впоследствие е заличено като търговец.Преди заличаването му „Афо“АД в ликвидация е продало на „Зелда“ ЕООД с нотариален акт № … недвижими имоти в жилищната сграда на [улица], завършени в груб строеж, между които и имота, предмет на предварителния договор с ищеца.На същата дата между „Афо“ АД в ликвидация и „Зелда“ ЕООД е сключен и договор за цесия, с който „Афо“ АД е продало на цесионера „Зелда“ ЕООД всички свои права, вкл. неудовлетворените си вземания от В. П., произтичащи от договора за лизинг от 12.5.2004 г., срещу цена от 120 лв.На 25.7.2011 г „Зелда“ ЕООД е било преименувано на „Бедрайв“ ЕООД.На 9.12.2010 г „Бедрайв“ ЕООД е продало на ЕООД „Корентин България“ част от жилищата в сградата на [улица], в т.ч. обещания на ищеца апартамент № 9 по предварителен договор от 13.5.2004 г.При така установените факти, в решението на въззивния съд е прието, че предявеният иск за прогласяване нищожност на сделката по нотариален акт № …, като сключена при заобикаляне на закона е неоснователен.Прието е, че сделката е валидна, тъй като не е доказано да е сключена като обезпечение на задължение по заем, че сключеният в същия ден договор за лизинг е уреден от закона начин на кредитиране на продавача-лизингополучател, нуждаещ се от финансови средства-„продажба с обратен лизинг“, уредена в МСС № 17 „Лизинг“, че извод за симулативност на сделката по нотариален акт № … /като сключена в нарушение на чл.152 ЗЗД/ не може да бъде направен и от изявлението на „Прайвът файнънс юниън“ АД, че дължимите суми са били „заети“ на длъжника /изявление в квитанция за получени плащания на л.36 от делото и нот.покана № **** от 11.7.2005 г, тъй като това изявление не съставлява пълно доказателство за симулативността на договора за продажба на правото на строеж.Въз основа на така формираните изводи, искът за прогласяване нищожност на атакуваната сделка в частта й, с която е прехвърлено правото на строеж на имотите, предмет на предварителния договор за продажба от 12.5.2004 г е отхвърлен като неоснователен.Като неоснователни са отхвърлени и претенциите за прогласяване нищожност на сделките по нотариален акт № … и нотариален акт № … за последващо прехвърляне на имота-прието е, че въпросът дали прехвърлителят е собственик на определената вещ или ограничено вещно право не е свързан с валидността на сделката, а с нейното вещнопрехвърлително действие.Първоинстанционното решение е обезсилено в частта му, с която съдът се е произнесъл по действителността на договорите за продажба, обективирани в нотариален акт № … , нот.акт № … и нот.акт № … , относно обектите извън апартамент № 9 и гараж № 9 в [населено място], както и в частта, с която искът за прогласяване недействителност на нот.акт № … е отхвърлен по отношение на ответниците „Бедрайв“ ЕООД и „Корентин България“ ЕООД, както и в частта, с която искът за прогласяване недействителност на нотариален кат № … и нот.акт № … е отхвърлен по отношение на ответниците В. С. П. и Е. Р. П..Въззивният съд е приел, че в тези му части първоинстанционното решение е недопустимо като постановено по незаявен петитум-ищецът претендира прогласяване недействителността на сделките въз основа на правата, придобити по предварителния договор от 13.5.2004 г, с който му е обещано прехвърляне на собствеността върху апартамент № 9 и гараж № 9 на [улица] [населено място], съставляващи част от прехвърлените права по атакуваните сделки.

В първоинстанционното производство по гр.дело № 8031/15 г на СГС, съдът е определил правна квалификация на иска по чл.26 ал.2 ЗЗД вр. чл.17 ЗЗД, без да даде указания за подлежащите на доказване факти, задоволил се е в първото проведено по делото открито съдебно заседание, в което е приключило и съдебното дирене, да укаже на страните, че следва да ангажират доказателства относно изложените от тях твърдения./лист 216 от делото на СГС/.Същата правна квалификация е възприета от съда в решението по същество.

Изхождайки от въведените с исковата молба твърдения, че ответниците П. са прехвърлили правото на строеж на „Прайвът файнънс юниън“ АД като обезпечение на получения от дружеството заем, оформен в договор за лизинг, в своето решение въззивният съд е изменил дадената от първоинстанционния съд правна квалификация, определяйки точната квалификация по чл.26 ал.1 ЗЗД вр.чл.152 ЗЗД.В противоречие с процесуалните правила обаче, като е приел, че дадената от СГС правна квалификация на предявените иск е неправилна не е изпълнил служебното си задължение да даде точни указания относно подлежащите на доказване факти, да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства.Нещо повече-с определение, постановено в закрито заседание на 7.12.2017 г е оставил без уважение искането на жалбоподателя, обективирано във въззивната жалба за допускане на гласни доказателства относно установяване на действителните уговорки между страните при прехвърлянето на имота и отпускане на заема, по съображения, че не са уточнени причините, поради които доказателственото искане не е било направено своевременно.

За съдът не е имало основание да откаже събирането на исканите гласни доказателства.Ако бе дал указания относно разпределението на доказателствената тежест, съдът би стигнал до обоснования извод, че направеното доказателствено искане е своевременно, относимо и допустимо при така изложените твърдения, че действителните отношения между страните по договора са прехвърлянето на имота да служи като обезпечение на друго задължение, с което се заобикаля забраната по чл.152 ЗЗД. В този случай са допустими всички доказателствени средства, тъй като ограничението по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК за симулативните сделки не намира приложение.

Отделно от това, въззивният съд не е обсъдил изявленията на ответниците-физически лица, направени в депозираните от тях два броя писмени отговори на исковата молба, в които се съдържат признания на иска и на факти по делото.П. са заявили, че тъй като приобретателят на правото на строеж -„Прайвът Файнънс Юниън“ не е притежавал лиценз за извършване на банкова дейност и предоставяне на кредит срещу ипотека им е предложил да предостави заемната сума, като заемът бъде обезпечен с правото на строеж върху сградата в [населено място] на [улица], а собствеността върху нея ще бъде върната обратно на продавача-лизингополучател веднага след изплащане на последната вноска.Заявено е, че заемната цена от 112 995, 50 евро, представляваща равностойността на учреденото право на строеж, упомената в договора за продажба е получена от лизингополучателя в деня на продажбата, а договорът са лизинг и протоколът за предаване на лизинговата вещ-право на строеж следвало да имат между страните по покупко-продажбата характера на обратни писма, тъй като купувачът никога реално не я е владял, не се е интересувал от строежа и нещо повече никога не е виждал имота.

Основателни са доводите на касатора за наличието на допуснати нарушения при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства във връзка направените признания на исковете и на факти от страните по делото.При извършването на тази съвкупна преценка, съдът трябва да изследва дали направените от страните признания на неизгодни за тях факти кореспондират или са в противоречие с останалите обстоятелства по делото.САС е обсъдил направените от „Прайвът файнънс юниън“ АД изявления в квитанции за получени плащания на л.36 от делото и нотариална покана № 3641 от 11.7.2005 г, без обаче да ги съпостави и обсъди признанията на факти, направени в отговора на исковата молба от ответниците В. С. П. и Е. Р. П..Признанията на иска, във връзка с право, с което страната не е могла да се разпорежда и признанието на отделни факти, съдът е следвало прецени и съпостави с всички доказателства по делото в това число разписка № 11 от 18.12.2004 г от представляващия дружеството-купувач, с която е заявил, че е получил сумата 24 300 евро, като лизингова вноска и се е задължил да се снабди с данъчна оценка на същия имот, както и да го върне на П. в съответствие с условията на „посочените по-горе два договора“, както и нотариална покана, връчена на ответника В. П. на 11.6.2005 г, с която дружество „Прайвът Файнънс Юниън“АД удостоверява, че е получил плащане на 6 лизингови вноски от заетата сума.В тази връзка необсъдени са останали обстоятелствата относно липсата или наличието на взаимосвързаност между сключените на една и съща дата два договора-за продажба на правото на строеж и за предоставянето му на лизинг до изплащане на сумата 112 995, 50 евро, както и факта, че линизгополучателят е сключвал предварителни договори с предмет продажба на обекти от „предоставеното му на лизинг право на строеж“.

Отделно от това в мотивите на въззивното решение, съдът е приел, че сделката не е симулативна, тъй като в случая се касае за кредитиране на продавач-лизингополучател, който се нуждае от финансови средства, а правната уредба на „продажба с обратен лизинг“ е дадена в чл.58 и сл.от Международен счетоводен стандарт № 17 /МСС 17/.В случая обаче не е отчетено обстоятелството, че МСС № 17 касаят единствено счетоводното отчитане на договорите за лизинг и нямат отношение към въпроса дали съглашението по договора е сключено в заобикаляне на закона (прикриващо договор за заем).Дали формата на кредитиране е позволена е без значение, ако прехвърлянето на собствеността с друга сделка е с цел обезпечение на кредита-обстоятелство, което трябва да бъде изследвано по делото.Цитираното от съда определение № 1030 от 20.9.2011 г по гр.1541/2010 г на ВКС, Трето ГО /погрешно посочено от съда като определение по гр.дело № 1521/2010 г/ касае най-общо отношения по договор за лизинг и няма отношение към подлежащите на изследване обстоятелства.

Действително чл.342 ал.1 ТЗ посочва, че с договора за лизинг, лизингодателят се задължава да предостави за ползване лизинговата вещ срещу заплащане на възнаграждение, като по отношение на този вид договори се прилагат правилата на договора за наем /при определени изключение-чл.347 ал.2 ТЗ/.В този случай на изясняване подлежи въпроса представлява ли правото на строеж „вещ“ по смисъла на закона и приложими ли са правилата за „продажбата на актив от доставчик и отдаването под наем на същия актив обратно на доставчика” – чл. 49 МСС.

По основателността

По отношение на въззивното решение в частите, в които е обезсилено решението на СГС.

При служебно извършената проверка, касационната инстанция не откри пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение в тази част.Липсват обаче касационни оплаквания, както в депозираната касационна жалба, така и в последващото й уточнение с вх.№ 635/22.1.2019 г.

С оглед данните по делото настоящият състав на ВКС намира, че в тази част въззивното решение е правилно и постановено в съответствие с процесуалните правила по следните съображения :

На първо място.

В исковата молба ищецът е подържал, че на 13.5.2004 г е сключил предварителен договор за продажба на апартамент № 9 и гараж № 9 в [населено място], с ответника В. П., който е придобил правото на строеж върху процесното място по време на брака с ответницата Е. П..На 12.5.2004 г П. продали правото на строеж на върху имота на „Прайвът Файнънс Юниън“ /преименувано в „Афо“ АД / н.а. № … , рег.№ …, н.д. № 122/2004 г/, който от своя страна го прехвърлил на „Зелда“ ЕООД /“Бедрайв“ ЕООД/ на 14.5.2009 г с н.а № …., т…. по н.д.№ 71/2009 г.На 9.12.2010 г, с нотариален акт № …,, рег.№ …, дело № 180/2010 г търговско дружество „Зелда“ ЕООД е прехвърлило на „Корентин България“ЕООД правото на собственост върху имоти в сградата на [улица], в това число процесните апартамент № 9 и гараж № 9.

Ищецът е заявил наличието на правен интерес от прогласяване нищожността на трите сделки, съответно по н.а. № …, … , н.д. № 122/2004 г, но само в частта относно апартамент № 9 и гараж № 9./в този смисъл исковата молба-л.7,уточнителна молба-л.76 и възражение- л.99 от делото на СГС./

С първоинстанционното решение СГС е отхвърлил исковете за прогласяване нищожността на сделките в тяхната цялост, а не за конкретните обекти, поради което е постановил решение в противоречие с диспозитивното начало.Това процесуално нарушение е констатирано от въззивната инстанция, която законосъобразно е обезсилила в тази част акта на СГС.

На второ място.

Съгласно молба-уточнение от 30.9.2015 г и последваща такава от 19.10.2015 г / съответно л.85 и л.88 от делото на СГС/ ищецът е посочил, че ответници по иска за прогласяване нищожността на покупко-продажбата, извършена с н.а. № …, т. …, рег.№ … , н.д. № 122/2004 г са физическите лица-В. и Е. П. ; ответник по иска за прогласяване нищожност на сделката по н.а. № … г е „Бедрайв“ ЕООД ; и ответници по иска да прогласяване нищожността на сделката по н.а.№. …са „Бедрайв“ ЕООД и „Корентин България“ ЕООД.

Първоинстанционният съд е отхвърлил трите иска по отношение на всички ответници, а не по надлежно посочените от страната.Поради това и в тази част решението е било постановено в нарушение на диспозитивното начало, което е констатирано от въззивния съд, който в съответствие с процесуалните правила го е обезсилил в тази част.

Следователно въззивният акт следва да бъде потвърден в частите, с които е обезсилено първоинстанционното решение.

С оглед изхода на спора в тази част ответника „Естием-Билд“ ЕООД /правоприемник на „Корентин България“ ЕООД/ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 840 лв, представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл.78 ал.3 ГПК.

В частта, с която с въззивното решение е потвърдено това на СГС, същото следва да бъде отменено като неправилно.На основание чл.293 ал.2 ГПК, предвид обстоятелството че се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, изразяващи се в събиране на поисканите с въззивната жалба гласни доказателства, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд в отменената част, който на основание чл.294 ГПК да се произнесе и по неприсъдената част от разноските за водене на делото във ВКС.

Диспозитив

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ПОТЪРЖДАВА решение № 642/19.3.2018 г по гр.дело № 6039/2017 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав в частите, с които е обезсилено решение № 3329/16.5.2017 г по гр.дело № 8031/2015 г на СГС, Първо ГО, 1 състав.

ОТМЕНЯВА решение № 642/19.3.2018 г по гр.дело № 6039/2017 г на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 12 състав в частта, с която е потвърдено решение № 3329/16.5.2017 г по гр.дело № 8031/2015 г на СГС, Първо ГО, 1 състав, като са отхвърлени предявените от В. И. Б. срещу В. С. П. и Е. искове за прогласяване нищожността на покупко-продажбата на право на строеж, обективирана в н.а. № …, т. …, рег.№ …., н.д. № 122/2004 г ; срещу „Бедрайв“ ЕООД за прогласяване нищожността на сделката, обективирана в н.а. № … и срещу „Бедрайв“ ЕООД и „Корентин България“ ЕООД за прогласяване нищожността на сделката по н.а.№ …

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК В. И. Б. да заплати на „Естием-Билд“ ЕООД, разноски сторени в настоящото производство с оглед изхода на спора в размер на 840 лв.

ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав в отменената част.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми