Определение №310/19.04.2021 по дело №241/2021

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 310

    гр. София, 19.04.2021 г.

    Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    Председател: EМИЛ ТОМОВ

    Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

    ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

    като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 241 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на ищцата Г. А. К. срещу решение № 1444 от 05.12.2019г. по в. гр. дело № 1901/2019г. на Пловдивски окръжен съд, ГО, ХІV състав, с което е потвърдено решение № 2560 от 19.06.2019г. по гр. дело № 2658/2019г. на Пловдивски районен съд, с което е отхвърлен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че Г. А. К. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 11 066.93лв. – главница по договор за банков кредит, сключен на 09.10.2009г. с „ОББ“ АД, ведно със законната лихва от 17.09.2010г.; сумата 706.21 лв. – договорна лихва за периода: 01.01.2010г. – 16.09.2010г.; сумата 680.04 лв. – наказателна лихва за периода: 01.01.2010г.-16.09.2010г. и сумата 847.93лв. – деловодни разноски по ч.гр.д. № 14132/2010г. на Пловдивски районен съд, по което са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 20.09.2020г., въз основа на които е образувано изп. дело № 20108210401553 по описа на ЧСИ П. И. с рег. № 821 към КЧСИ.

    Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е недопустимо и неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закони и поради необоснованост. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК да бъде уважен изцяло. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

    В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, жалбоподателят навежда основанието на чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение поради това, че са били налице предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на исковото производство от въззивния съд поради наличието на висящо преюдициално тълк. дело № 4/2019г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане на Председателя на ВКС от 30.10.2019г. по въпроса: „До кого следва да бъде адресирано изявлението на длъжника за признаване на вземането му, за да е налице прекъсване на давността на основание чл. 116, б. „а“ ЗЗД?“, отговор на който се съдържа в решаващите мотиви на Пловдивски окръжен съд. В хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поставя следните въпроси: 1. „Частично плащане на парично задължение, съставлява ли признаване на цялото вземане, по смисъла на чл. 116, б.“а“ ЗЗД, имащо за последица прекъсване на давността?“, който счита, че е разрешен в противоречие с решение № 26/24.07.2018г. по т.д. № 1853/2017г. на ВКС, и 2. „Съставлява ли молбата до ЧСИ за разсрочено плащане признание на дълга, което е годно да прекъсне течащата погасителна давност?“, който сочи, че е разрешен в противоречие с решение № 26/24.07.2018г. по т.д. № 1853/2017г. на ВКС и с определение № 440/19.10.2018г. по т.д. № 697/2018г. на ВКС.

    Ответникът по касационната жалба „ЕОС Матрикс“ ЕООД подава писмен отговор, в който поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски пред касационната инстанция, свеждащи се до юрисконсултско възнаграждение в хипотезата на чл. 78,ал. 4 ГПК.

    Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема по допустимостта на касационното обжалване следното:

    Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен, т.е. тя е допустима.

    Предявеният иск е с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не е длъжник по процесните вземания поради погасяването им по давност – тригодишната или петгодишната, тъй като от образуване на процесното изпълнително дело на 02.11.2010г. до м. юли 2018г. не са предприемани каквито и да било изпълнителни действия.

    Ответникът, който е цесионер по силата на договор от 31.01.2018г. за цесия на вземанията по договора за банков кредит от 09.10.2009г., сключен между „ОББ“ АД и ищцата, в отговора на исковата молба, поддържа, че след образуване на изпълнителното дело са извършени изпълнителни действия, прекъсващи давността, а освен това, през периода: 10.12.2010г.-05.04.2018г. ищцата е извършила множество

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари