Определение №309/19.04.2021 по дело №3781/2020

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 309

    София, 19.04.2021 год.

    Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мими Фурнаджиева

    ЧЛЕНОВЕ:Василка Илиева

    Десислава Попколева

    като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 3781 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на И. Г. Д., чрез адв. Ю. против решение № 11901/21.08.2020 г. по в.гр.д. № 1042/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 456/27.12.2019 г. на Софийски окръжен съд, постановено по гр.д. № 296/2015 г., са отхвърлени предявените от касатора главни искове с правно основание чл.45 ЗЗД срещу И. И. И. за сумата от 100 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на физическо насилие, унижение, злепоставяне и накърняване на доброто му име и авторитет, причинени от действията на ответника в качеството му на полицейски служител, извършени при фактическото задържане на И. Г. Д. на 03.10.2012 г. за привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда по нохд № 217-П/2011 г. на Военен съд- София, както и за сумата от 100 000 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в лишаване от ползите от собствените му леки автомобили – „БМВ 320D“, „Фолксваген Транспортер“ и „Форд Фокус“ в резултата на неправомерното им отнемане с участието на ответника, както и предявените от касатора евентуални искове с правно основание чл.49 ЗЗДС срещу Областна дирекция на МВР-София, Служба „Военна полиция“ и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за солидарно осъждане да заплатят сумата от 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от осъщественото физическо насилие при задържането му 03.10.2012 г. за привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда по нохд № 217-П/2011 г. на Военен съд- София, както и психически страдания – стрес, уплаха, унижение, злепоставяне, накърняване на доброто име и авторитет.

    Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване.

    Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е обсъдил наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение - не е обсъдил нито едно конкретно доказателство, както и че дадената от него правна квалификация на исковете е неправилна. Според касатора, решението е необосновано, тъй като от събраните по делото доказателства се установявало наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата по чл.1 ЗОДОВ, но въззивният съд не е обсъдил обстоятелствата по делото във връзка с приложимата правна норма, а с други правни норми, неотносими към конкретния спор.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е формулиран следния процесуалноправен въпрос: “Длъжен ли е съдът, съобразно изискванията на чл.12 и чл.235 ГПК, да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така, че да реши делото според точния смисъл на закона“, като се твърди, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 9/25.03.2014 г. по гр.д. № 3700/2013 г. на I г.о. Освен допълнителния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, касаторът счита, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона, но без излагане на обосновка. Поддържа се и основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на решението с доводи за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане или избирателно обсъждане на относимите към спора доказателства. .

    Ответните страни – Военна полиция, гр.София, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Областна дирекция на МВР – София, чрез своите пълномощници, са депозирал отговори на касационната жалба, в които се поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и неоснователност на доводите, изложени в касационната жалба за допуснати от въззивния

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари