Определение №309/01.06.2021 по дело №2180/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 309

    гр. София,01.06.2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

    ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА

    EВГЕНИЙ СТАЙКОВ

    изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 2180/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на М. А. Т. от [населено място] - чрез адв. София Н. от САК, срещу решение № 1517 от 10.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 5409/2019 г. на Апелативен съд - София. Решението е обжалвано в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. А. Т. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск с правна квалификация чл.432, ал.1 вр. чл.511, ал.1, т.2 КЗ за разликата над сумата 14 500 лв. до претендираните 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 23.05.2018 г., и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за производството пред въззивната инстанция.

    В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД, като се прави искане за неговата отмяна и за присъждане на разликата до пълния претендиран размер на обезщетението, ведно с разноските за всички съдебни инстанции.

    Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че с решението си въззивният съд се е произнесъл неправилно по приложението на чл.52 ЗЗД като в противоречие с практиката на ВКС в ППВС № 4/1968 г. е присъдил обезщетение, което не е съобразено с характера на уврежданията, степента на болките и страданията, периода на лечение и остатъчните последици от получените при произшествието травми, и в отклонение от практиката на ВКС в решение № 749/05.12.2008 г. на ІІ т. о. не е отчел обществено - икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите. Бланкетно са посочени като основания за допускане на касационно обжалване чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.

    В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по касация „Национално бюро на българските застрахователи“ със седалище в [населено място] - чрез адв. М. К.. Ответникът изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол поради непосочване на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, съответно за неоснователност на касационната жалба, и претендира разноски.

    Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното :

    Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

    За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - София е приел, че справедливото обезщетение, което ищецът М. Т. има право да получи като паричен еквивалент на претърпените при ПТП от 23.05.2018 г. неимуществени вреди, възлиза на сумата 14 500 лв., поради което предявеният срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск по чл.432, ал.1 вр. чл.511, , ал.1, т.2 КЗ е неоснователен за разликата до претендираните с исковата молба 40 000 лв.

    Въззивният съд е формирал изводите си за размера на дължимото обезщетение след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. От заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебномедицинска експертиза съдът е приел за установено, че в резултат на произшествието ищецът М. Т. е получил счупване на пета предкиткова /дланна/ кост на дясната ръка; След открито наместване на травмата е поставена вътрешна фиксация с К. игла и по време на проведената след един месец оперативна интервенция за премахване на иглата е открито разкъсване на сухожилието от нея; Получената фрактура е причинила на ищеца затруднение на движението на увредената ръка, съпътствано от физически болки, за период от два месеца при обичаен ход на възстановителния процес. Вещото лице, изготвило заключението, е пояснило, че е извършило личен преглед на ищеца и че увредената ръка има нормална функция - еднаква с

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари