Определение №309/19.04.2021 по дело №215/2021

    3

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 309

    гр. София, 19.04.2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    Председател: Симеон Чаначев

    Членове: Александър Цонев

    Филип Владимиров

    като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 215/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на РБ срещу решение №12367/20г. на САС, ГО, 12 състав, с което е осъдена Прокуратурата да плати на Т. Г. А. на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 311, ал.1чр.чл.20, ал.2 НК и по чл. 282, ал.1 НК.

    Основният спор между страните е за справедливия размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, тъй като ищцата е поискала първоначално с исковата молба 200000лв., заради това, че незаконно са и били повдигнати две обвинения, едното от които за тежко умишлено престъпление във връзка с професионалната и работа като юрист към Изпълнителна агенция „Социални дейности“ на МО (обвиненията са за извършени престъпления по време на участие в комисия за разглеждане, оценяване и класиране на постъпили оферти в открита процедура за възлагане на обществена поръчка) , наказателното производство продължило от 24.08.2010г. до 26.03.2014г., наложена била мярка за неотклонение „парична гаратция”. В срока за отговор ответникът е оспорил иска по размер.

    Въззивният съд е приел, че наказателното производство е приключило в разумен срок от 4 години, наложената мярка за неотклонение е „парична гаранция”, участието в процесуално- следствените действия е било интензивно, обвинението е за тежко умишлено престъпление, извършено по служба от ищцата, в качеството и на длъжностно лице. Накърнени били доброто име и професионалното и достойнство. Тревожността и подтиснатостта и са били интензивни за целия период на наказателното производство предвид юридическото и образование и състоянието и на бременност. Очакванията и изискванията на обществото към лицата, заемащи подобни на ищцата длъжности са завишени, а незаконното обвинение на тези лица за престъпление по служба има по- голям негативен ефект върху неимуществената им сфера. Поради превес на групата обстоятелства, обосноваващи по- висок размер на обезщетението, въззивният съд е определил сумата на обезщетението да е 20000лв..

    В касационната жалба на Прокуратурата са изложени оплаквания, че въззивният съд не е изложил мотиви за причинно- следствената връзка между установените по делото обстоятелства и тяхното значение за вредите и размера на обезщетението. Съдът не бил отчел липсата на вредни обстоятелства за психиката, здравето и професионалната кариера на ищцата, възрастта, липсата на медийно отразяване, обществено- икономическите обстоятелства и стансарта на живот.

    В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса как се определя и какво е съдържанието на понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

    Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, защото отговорът на поставения въпрос дали имат значение за размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД обстоятелствата, релевирани в оплакването (въпросът е конкретизиран съгласно правомощието на ВКС, разяснено с т.р. №1/10г. на ОСГТК), не би променил изхода на делото и размера на присъденото обезщетение. Това е така, защото незаконното обвинение за тежко умишлено престъпление в кръга на службата- при участие в комисия за разглеждане, оценяване и класиране на постъпили оферти в открита процедура за възлагане на обществена поръчка, страхът от наказанието „лишаване от свобода”, предвидено за това престъпление, накърнените професионална чест и достойнство, са група от обстоятелства, които обуславят по- висок размер на обезщетението. В този смисъл е трайната практика на ВКС, синтезирана в решение №267-2014-ІV ГО.

    Въпреки изхода на делото, искането на пълномощника на ищцата адв. Г. за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА е неоснователно, защото договор за безплатна правна помощ за настоящата инстанция не е представен (по делото има представени договори за безплатна правна помощ само за пред СГС и САС).

    Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

    ОПРЕДЕЛИ:

    НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение №12367/20г. на САС, ГО, 12 състав.

    Определението е окончателно.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:


    Свързани съдебни актове

    Препраща към

    Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

    Цитирано в

    Не са намерени съдебни актове

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари