Определение №304/18.05.2021 по дело №1877/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    1

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 304

    гр. София, 18.05.2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на двадесет и двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

    ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

    ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

    като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1877 по описа за 2020 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

    Производство по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/ срещу решение № 249/18.08.2018 г. по в. т. д. № 285/2020 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 108/04.05.2020 г. по т. д. № 33/2019 г. на Окръжен съд Смолян за осъждане на касатора да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. Д-р Константин Чилов“ ЕООД сума в размер 50 049 лв., представляваща дължима и незаплатена стойност по Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 210238/27.02.2015 г. за извършена и отчетена медицинска дейност и вложени медицински изделия за периодите 01.02.2016 г. – 31.03.2016 г. и 01 – 31.10.2016 г., ведно със законната лихва, както и мораторна лихва за периода 01.12.2016 г. – 29.03.2019 г. върху сумата по главницата в размер на 11 548 лв.

    В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са разрешени в противоречие с акт на Конституционния съд /решение № 2/22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г./, както и, че решението на Апелативен съд Пловдив е постановено при нарушение на Закона за бюджета на НЗОК за 2016 г., ПМС № 94/2014 г., ПМС № 57/2015 г., НРД за медицинските дейности 2015 г. Отделно от това, то е необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила.

    С оглед изложените твърдения в касационната жалба от НЗОК е формулирано искане атакуваното решение на Апелативен съд Пловдив да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго такова, с което да се отхвърли изцяло заявената искова претенция. Моли за присъждане на разноски.

    В изложението на основания за достъп до касационно обжалване са формулирани въпроси, които според касатора са обусловили изводите на въззивния съд и са включени в предмета на спора. Въпросите са следните :

    1.“Дължи ли заплащане НЗОК за действително извършени и отчетени медицински дейности за процесния период, които надхвърлят договорените определени стойности в приложение № 2 към договорите, сключени между изпълнителите на болнична медицинска помощ и НЗОК?“

    2. „Следва ли въззивният съд да се съобрази безусловно с решение на Конституционния съд, с което е прието, че правата на гражданите по чл. 52 от КРБ не са неограничени?“

    3.“ Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доводи и оплаквания във въззивната жалба, както и да съобрази всички, представени по делото доказателства?“.

    Първият въпрос е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Вторият въпрос таргетира в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а по отношение на третия въпрос се твърди противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 34/23.03.2019 г. по гр. д. № 1694/2018 г. и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Направено е и искане за сезиране на Председателя на ВКС с цел образуване на тълкувателно дело по поставените от касатора въпроси.

    Ответникът по касация не ангажира отговор.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното :

    Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не е спорен въпросът относно наличие на сключен Договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 210238/27.02.2015 г. Не е спорен и въпросът, че през м. февруари, м. март и м. октомври 2016 г. изпълнителят „Многопрофилна болница за активно лечение „Проф. Д-р Константин Чилов“ ЕООД е предоставил на здравноосигурени лица медицинска

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари