Класификация
- Вид съдебен акт: Определения - други
- Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
- Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне
Анотация
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Томов ч. гр. дело № 2164/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на М. Д. А., чрез адв. М. Д., срещу определение № 3 от 04.01.2022 г. по в. ч. гр. дело № 1765/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което се потвърждава постановеното от Районен съд – Казанлък определение № 842 от 07.10.2021 г. по гр. д. № 2391/2021 г. С него е оставена без разглеждане подадената от касаторката искова молба с правно основание чл. 127, ал. 2 СК и производството по делото е прекратено поради липса на компетентност на българските съдилища.
Въззивният съд е възприел изложените в първоинстанционното определение съображения относно липсата на международна компетентност. Намира за правилна констатацията, че в конкретния случай е налице обичайно и трайно пребиваване на роденото от съвместното съжителство на страните дете А. М. Менеше в Кралство Испания. Позовавайки се на чл. 8, пар. 1 от Регламент /ЕО/2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г. /наричан по-долу Регламента/ приема, че компетентен да се произнесе по делата свързани с родителска отговорност е съдът в държавата-членка на ЕС, в която детето има обичайно пребиваване. С оглед оплакванията на ищцата изрично е посочено в мотивите към определението, че не са налице условията и изключенията на чл. 9 и 10 от Регламента, доколкото детето живее от самото си раждане в Испания и не е било отвличано, както и че липсват предпоставките за пророгация на компетентност по смисъла на чл. 12. При тези мотиви въззивният съд е достигнал до извода, че в разглежданата хипотеза, като е съобразил задължението си да следи за надлежното упражняване на процесуалните действия на страните, районният съд е приложил правилно закона и е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
В частната касационна жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че същото е постановено в противоречие със задължителната за съдилищата практика на ВКС и в частност с възприетото в определение № 53 от 31.01.2018 г. по ч. гр. д. № 3801/2017 г., IV ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
