Определение №302/14.05.2021 по дело №2128/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 302

    гр.София,14.05. 2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

    АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

    като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2128 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на П. И. К. чрез адв.С. А. срещу решение № 71/07.07.2020 г. по в.гр.д. № 149/2020г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 663/27.12.2019 г. по гр.д. № 15/2019 г. на Старозагорски окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на Гаранционен фонд на основание чл.288, ал.12 вр. ал.1, т.2, б. „а“ КЗ /отм./ сумата 61 160,88 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изплатено от Гаранционен фонд на И. С. И., в качеството му на трето увредено лице от ПТП, причинено виновно от П. И. К. на 18.11.2011 г. в [населено място], ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.02.2019 г. до окончателното изплащане, както и сумата 2 461,44 лв., представляваща разноски по делото.

    Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

    Ответникът по касация Гаранционен фонд в писмения си отговор оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендира разноски.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното:

    Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

    Въззивният съд е приел за установено, че с одобрено споразумение по нохд № 1220/2012 г. на СтРС обвиняемият П. К. е признат за виновен в това, че на 18.11.2011г. в гр.Ст.Загора при управление на лек автомобил „Хонда Сивик“, с рег. [рег.номер на МПС] , е нарушил правилата за движение, причинявайки по непредпазливост средна телесна повреда на И. С. И., поради което му е наложено наказание „пробация“. П. К. е управлявал МПС без сключена застраховка „Гражданска отговорност“. С влязло в сила решение № 3061/07.05.2014 г. по гр.д. № 1239/2013 г. на СГС и решение по гр.д. № 3288/2014 г. на САС Гаранционен фонд е осъден да заплати на пострадалия И. И. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва и разноски. Решенията са постановени при участието на П. К., в качеството му на трето лице – помагач на страната на Гаранционен фонд. Пострадалият е образувал изп.дело № 83/2016 г. и изп.дело № 265/2015 г. на ЧСИ М.. Гаранционен фонд е заплатил в полза на И. И. общо сумата от 61 160,88 лв. С регресна покана П. К. е поканен от Гаранционен фонд да възстанови платената сума. Констатирана е липсата на плащане от страна на П. К.. При така установената фактическа обстановка ПАС е приел, че първоинстанционният съд, като не е спрял производството по делото, е постановил допустимо решение. Изложил е съображения, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение на СГС и образуваното по нея гр.д. № 2929/2019 г. на ВКС нямат преюдициален характер. Изтъкнал е, че на основание чл.269 ГПК по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Приел е, че жалбата е бланкетна и не съдържа въпроси, на които да отговори. Поради това въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение като правилно.

    В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следния правен въпрос: „Представлява ли образуваното производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение по чл.303 ГПК пред ВКС основание за спиране на друго висящо съдебно производство по реда на чл.229, ал.1, т.4 ГПК?“. Позовава се на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поддържа още и наличие на предпоставките по чл.280, ал.2, пр.2 и пр.3 ГПК.

    Настоящият състав

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари