Определение №301/14.05.2021 по дело №1601/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 301

    гр. София, 14.05.2021 г.

    ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева

    ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова

    Мадлена Желева

    при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1601 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Д., гр. София, срещу решение № 258/28.01.2020г., постановено по в.гр.д.№ 4381/2019г. от Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение № 4377/17.06.2019г. по гр.д.№ 6170/2018г. на Софийски градски съд е осъден Гаранционен фонд, гр. София, да заплати на С. В. Т., с. Мало Бучино, сумата от още 10000 лв., представляващи разлика между присъдените 5000 лв. и дължимите 15000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 04.03.2017г. на основание чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ КЗ, както и в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за присъждане на обезщетение в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от 17.07.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението. Касаторът е участвал в производството по делото като трето лице помагач на страната на ответника Гаранционен фонд.

    Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

    Ответникът С. В. Т. оспорва касационната жалба.

    Ответникът Гаранционен фонд не взема становище по жалбата.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

    Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че следва да се ангажира отговорността на Гаранционния фонд за причинените на ищеца С. Т. неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 04.03.2017г. и причинено виновно от водача Н. Д. – настоящ касатор, без последният да има сключена застраховка „Гражданска отговорност“. При определяне размера на обезщетението решаващият състав е съобразил получените телесни увреждания (мозъчно сътресение без загуба на съзнанието, контузия на челната област, контузия и разкъсно-контузна рана на носа, счупване на носните кости, травматичен кръвоизлив от носа и кръвонасядане на лявото коляно); възрастта на пострадалия, предполагаща по-бързо възстановяване; краткия възстановителен период и липсата на неблагоприятни последици, но също така и първоначалните болки и дискомфорта от няколко травми по различни части на тялото, ведно с неприятните изживявания, свързани с мозъчното сътресение, както и стандарта на живот в страната, конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие.

    Касаторът поставя въпросите „за размера на обезщетението за неимуществени вреди“ и за „адекватния размер на приноса на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат по чл.51, ал.2 ЗЗД. И по двата въпроса са въведени основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, които са мотивирани с довода, че не е отчетен начинът на извършване на увреждането и обстоятелствата, които са от значение за отчитане на съпричиняването. Очевидната неправилност на въззивното решение е заявена като твърдение за „пълна липса на отчитане на съпричиняване от страна на пострадалия“.

    Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

    Съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени в ППВС № 4/23.12.1968г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не представлява абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, неизчерпателно посочени в Постановлението. Същите следва не само да се изброят, а да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо обема на търпените вреди (в този смисъл са решение № 93/23.06.2011г. по т.д. № 566/2010г. на ВКС, II т.о. и решение № 158/28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на ВКС, I т.о.). По приложението на понятието „справедливост“ е налице константна практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, съгласно която, за да се реализира справедливо възмездяване на

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари