Класификация
- Вид съдебен акт: Определения за допускане
- Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
- Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК
Анотация
За извършване на проверка за допустимостта на съдебния акт с оглед наличието на правен интерес от поддържането на иска като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на производството.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
АННА БАЕВА, ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2130/2021 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
История на спора
Образувано е по касационна жалба на „Искра 21“ АД/н/, представлявано от синдика на дружеството адв.Т. Д. И., против решение №263056/13.05.2021г. по в.гр.д.№73//2020 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №261162/31.10.19г. по гр.д.№22634//2019 г. на Софийски районен съд в частта, с която е признато на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, че дружеството дължи на „Соломон Консулт Груп“ООД сумата 20 000 лв., представляваща дължимо възнаграждение по чл.4 от договор за възлагане на поръчка от 01.12.2017г., ведно със законната лихва от 01.02.2019г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, като „Искра 21“АД е осъдено да заплати на „Соломон Консулт Груп“ООД сумата 1800 лв. разноски за въззивното производство.
В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост /поради факта,че вземането не е предявено в производството по несъстоятелност на „Искра 21“АД/н/ и поради това е погасено на основание чл. 739, ал. 1 ТЗ/ и за неправилност, поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост на обжалвания въззивен съдебен акт. Претендира се отмяната му с отхвърляне на иска и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Като аргумент за твърдените пороци касаторът сочи, че изводът на съда за дължимост на вземането не е съобразен с липсата на доказателства за възлагане на конкретни услуги от общо посочените в договора такива; липса на доказателства,че такива услуги са извършени и приети; направен е при неправилно кредитиране като доказателство на приемо-предавателният протокол с дата 03.01.2017г., който е бил оспорен от страната като антидатиран още в производството пред първата инстанция. Неправилен, според касатора, е и отказът на въззивния съд да разгледа възражението му за нищожност на договора , поради „нищожен предмет“, по съображения за неговото преклудиране, като в тази връзка излага доводи за служебна ангажираност на съда да извърши проверка за валидността на договора, щом ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
