Класификация
- Вид съдебен акт: Определения за допускане
- Колегия/Отделение: II-ро отделение, Гражданска колегия
- Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК
Анотация
Как следва да процедира съдът, сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, когато правният интерес на ищеца от предявения иск произтича от претенцията му да е титуляр на правото, което отрича на ответника, ако ищецът не докаже фактите, на които основава твърдяното си право – да прекрати производството поради липса на правен интерес или да се произнесе с решение по съществото на спора?
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
Камелия Маринова
Членове:
Веселка Марева, Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 2767/2021 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК вр. чл. 280 ГПК.
История на спора
Образувано е по касационна жалба, подадена от юрисконсулт И. К., като пълномощник на община Пловдив, срещу въззивно решение № 260455 от 29.03.2021 г. по в. гр. д. № 3188/2020 г. на Пловдивски окръжен съд.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и към нея има приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с поддържани основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, т. 1 и т. 3, поради което е допустима.
Ответникът по касация е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който е изразил становище, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Мотиви
При произнасяне по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., намира следното:
С обжалваното въззивно решение е обезсилено първоинстанционното решение, с което предявения от касатора иск е уважен, като е признато за установено по предявения от община Пловдив срещу „КТ Интернешънъл“ ЕАД, гр. Пловив, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта на [населено място], с площ от 195 кв. м.
В исковата молба са изложени твърдения, че имотът със стар пл. № * бил собственост на държавата. През 1969 г. Цигарена фабрика „Родопи“- Пловдив направила искане имотът да бъде предоставен на ГНС- гр. Пловдив, тъй като мероприятието, за което бил отчужден, нямало да бъде реализирано. Била назначена комисия, която приела недвижимия имот. През 1993 г. 1/2 ид. ч. от имота била реституирана в полза на наследниците на М. М.. Останалата ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
