Определение №298/13.05.2021 по дело №2160/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    6

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №298

    София, 13.05. 2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    Председател: Емил Марков

    Членове: Ирина Петрова

    Десислава Добрева

    като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2160 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Национална здравноосигурителна каса чрез юрисконсулт Е. Й. срещу решение № 64 от 03.08.2020г. по в.т.д.№ 109/2020г. на Бургаски апелативен съд, ТО, с което е потвърдено решението по т.д.№ № 207/2018г. на ОС Бургас, с което НЗОК е осъдена да заплати на МБАЛ“Лайф Хоспитал“ЕООД, [населено място] сумата 86 572лв., дължима по договор от 19.02.2015г. - стойност на договорена, отчетена в ежедневни отчети медицинска помощ по оказана болнична помощ - лечение на 129 пациенти по клинични пътеки през м.март 2015г., ведно със законна лихва

    В касационната жалба се поддържа довод за неправилност и очевидна неправилност на въззивния акт. Твърди се, че той е постановен в противоречие с Решение № 2 от 22.02.2007г. по конституционно дело 12/2006г. на КС на РБ. Изложени са подробни съображения за неоснователност на исковете. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на иска.

    В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроси при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК, „предвид липса на практика на ВКС и възможност за противоречиво разрешаване”:

    1/„Какво е значението на установените лимити за заплащане на извършени медицински дейности по отношение на правата и задълженията на страните по договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки във връзка с правото на здравноосигурените лица за достъп до медицинска помощ?“

    2/ „Дължи ли се на изпълнителя на болнична медицинска помощ заплащане на отчетени от него дейности, в случаите, когато стойността им е над нормативно и договорно определените стойности и надхвърля определената са съответното болнично заведение бюджетна рамка?“

    3/ „С вписването на обща стойност за цялото тримесечие без помесечно отразяване на конкретни суми, определен ли е бюджет/рамка/обем, до който лечебното заведение следва да извършва дейността си? Задължен ли е изпълнителят да не превишава този бюджет?“

    4/ „Следва ли да бъдат заплащани плановите хоспитализации при надвишен лимит с оглед на задължението за оказване на непрекъснато изпълнение на медицинска помощ само при спешни състояния?“.

    5/При допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпроса: “Следва ли въззивният съд да обсъди всички доказателства и всички направени от страните доводи и възражения?“

    Поддържа се довода за противоречие на въззивния акт с посоченото решение на КС на РБ, но правен въпрос не е поставен.

    Поддържа се основанието „очевидна неправилност“, обоснована с твърдението, че болничното заведение е следвало да се съобрази с лимита за първо тримесечие на 2015г., „а преценката дали е налице основание за използването на средства от бюджета на касата и доколко е наличен такъв, е изцяло в дискреционната власт на административния орган да прецени как да действа, дали да действа и по какъв начин, поради което и съдът няма право да му наложи конкретно решение“. Поддържа се, че мотивът на апелативния съд, че не е бил определен лимит, е неправилен и въз основа на него е формиран очевидно неправилният извод, че касата следва да заплати извършените от ищеца дейности.

    В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба.

    За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

    Въззивната инстанция е приела за безспорно установено, че между страните е сключен договор № 020623 от 19.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки на основание чл. 59, ал.1 ЗЗО и Националния рамков договор за медицински дейности за 2015г. За процесния м. март 2015г. месечната стойност на дейностите за медицинска помощ е била определена с анекс № 3 от 24.03.2015г. в размер на 335 970 лв.

    Въз основа на приетата съдебноикономическа експертиза въззивният състав е приел за установено, че за м. март 2015г. болницата е отчела извършена медицинска дейност по 671 лечения на стойност 422 529лв., от които не са заплатени

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари