Определение №297/13.05.2021 по дело №2181/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    7

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    №297

    София, 13.05. 2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на пети май през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

    Председател: Емил Марков

    Членове: Ирина Петрова

    Десислава Добрева

    като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2181 по описа за 2020 год. за да се произнесе взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника Н. П. П. срещу решение № 83 от 10.03.2020г. по в.т.д.№ 257/2019г. на Апелативен съд Велико Търново, с което е потвърдено решението по т.д. 40/2016г. на ОС В.Търново и е признато за установено по реда на чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1,т.1 ГПК съществуване на вземане в полза на „Прокредит Банк /България/”АД към Н. П. в качеството му на поръчител по договор за прокредит развитие № 042-439926/02.04.2008г. с кредитополучател „Нове-Петков” ЕООД, представлявано от Н. П. за сумите 144 221.48 евро-главница; 3 480.80 евро-просрочена договорна лихва за периода 05.06.- 16.08.2015г. и 1 857.10 евро-наказателна лихва за периода 05.06.- 06.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.10.2015г. - датата на подаване на заявлението, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.2 ГПК.

    В касационната жалба се твърди, че апелативният съд е допуснал процесуални нарушения като е приел исковата молба за допустима, независимо че, доказателствата за нейното предявяване не били представени пред заповедния съд по реда на чл.415,ал.5 ГПК в едномесечен срок; въззивният съд не съобразил, че заповедта за изпълнение не установява безспорно вземане, както и че процесното вземане на банката не е безспорно и ликвидно, тъй като предсрочната изискуемост на кредита възниква по преценка на банката, а не автоматично, още повече, че крайният срок на кредита е м. април 2023г. Поддържа, че нотариалната покана на нотариус Г. не е годна да породи предсрочната изискуемост на кредита, тъй като не е връчена на касатора, поради което отсъства положителната процесуална предпоставка на чл.60,ал.2 ЗКИ - валидно обявяване на кредита за предсрочно изискуем към датата на издаване на заповедта за незабавно изпълнение „от лица с представителна власт”. По тези съображения касаторът счита, че предявените искове са недопустими. Въведени са и доводи за неоснователност на исковете - неправилно не било уважено възражението за изтекла погасителна давност, тъй като, считано от „крайния срок за погасяване на кредита, съгласно Анекс от 21.11.2011г., 08.04.2012г., тече давност и тя е изтекла преди завеждане на делото, а заповедното производство не прекъсва давността, тъй като то не е исково производство по смисъла на чл.116,б.”б”ЗЗД”. Подържа се, че неправилно е не уважено възражението за нищожност на отделни части от договора за прокредит развитие - чл.1,изр. трето, съгласно който банката може на шест месеца едностранно да променя лихвата по неясна според касатора методика и без изрично уведомяване. Позовава се на неправилно формирани от въззивната инстанция изводи по възражението му, че не са били представени общите условия за кредитиране и те не могат да се противопоставят на задължените лица. Поддържа, че отговорността му на поръчител е отпаднала по реда на чл.147 ЗЗД, тъй като искът е предявен след изтичането на 6 месечния преклузивен срок от падежа на задължението 08.04.2012г., на която дата „съгласно анекса от 21.11.2011г. и погасителния план, кредитът е следвало да бъде изцяло погасен”. Поддържа се, че съдът не е проверил служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора и не се е произнесъл по своевременно въведеното възражение за прихващане.

    В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК без да е въведена допълнителна предпоставка, се иска допускане на обжалването по въпросите:

    1/ „При липса на редовно уведомяване за предсрочна изискуемост на кредита на поръчителя, как се пораждат задължения?”

    2/ „Как без лихвени листи са определени договорната лихва и наказателната лихва?”

    3/ „Защо двете инстанции допуснаха двойно олихвяване на едни и същи суми за едни и същи периоди, като за да възникне правото на неустойка, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми и на добрите нрави; Противоречието със закона и добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна на основание чл.26,ал.1,предл.първо ЗЗД и препятства възникване на вземане и задължение за неустойка”. Въпросът е предпоставен

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари