Определение №297/28.05.2021 по дело №1997/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    2

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 297

    гр. София, 28.05.2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди и двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

    ГАЛИНА ИВАНОВА

    като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1997 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на В. Ф. И., [населено място], против решение № 806/15.04.2020г. по в.гр.д. № 4552/2019г. на Апелативен съд –София, с което е потвърдено решение № 5589 / 22.07.2019г. по гр. д. № 16663/2017г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която е отхвърлен искът му по чл.557, ал.1, т.1 КЗ против Гаранционния фонд за разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.10.2016г., в [населено място], по вина на лице, управлявало неидентифицирано МПС, заедно с претенцията за законна лихва върху сумата от 10 000 лева за периода от 05.10.2016г. до 18.01.2017г., както и в частта за възложените му разноски.

    С касационната жалба се твърди, че в атакуваната му част въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Излага становище, че при определяне на размера на дължимото обезщетение е нарушен принципа на справедливостта и от там чл.52 от ЗЗД, както и чл.51, ал.2 ЗЗД, поради липса на принос на пострадалия към вредоносния резултат. Посочва, че лекият автомобил е ударил велосипедиста в задната гума, като не е спазил необходимата дистанция така, както изисква ЗДП, като ищецът–настоящ касатор, не е очаквал удара и губи контрол над велосипеда. Сочи, че във връзка с получените от него наранявания - счупване на дясна ключица, не е могло да се осъществи извършване на операция и последващо лечение, с оглед извършваните и досега химиотерапии, поради злокачествени образувания на правото черво, за което има представено експертно решение на ТЕЛК и отразяване в СМЕ.

    Ответникът по жалбата и по делото, Гаранционен фонд, в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно основателността на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

    Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

    Въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно - медицинска експертиза, съдът е приел за установено, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: счупване на дясната ключица и 3-то ребро вдясно. Вещото лице е констатирало, че по делото няма представени документи за проведеното лечение, но по принцип, при такова счупване се провежда консервативно лечение с поставяне на имобилизираща ортеза „осморка“ за 30 дни, след което се провежда рехабилитация; лечението на счупването на 3-то ребро е консервативно - покой и прием на обезболяващи. Най-често след такъв вид счупвания по принцип остава ограничение в обема на движение на раменната става. През периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания за период от около 2 месеца, като през първите 20 дни болките са били с по-голям интензитет. Механизмът на получаване на уврежданията е падане настрани върху дясната раменна област и дясна гръдна половина и отговаря на падане от велосипед или падане от собствен ръст.

    Въз основа на събраните гласни доказателства чрез разпита на св. П. решаващият състав е приел за установено, че свидетелят е присъствал на инцидента с ищеца - на катастрофата, случила се с него в началото на октомври 2016г. и именно покрай катастрофата се запознал с него. Тогава свидетелят бил на опашка за дюнери и гледал към мястото на удара, което било на около 20-25 м от него. Свидетелят е посочил, че ищецът е бил на моста, колата е завила, ударила ищеца и го съборила на тротоара. Автомобилът извършвал ляв завой, а В. бил на средата на моста и бил

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари