Класификация
- Вид съдебен акт: Определения по чл. 274 ал. 3 ГПК
- Колегия/Отделение: I-во отделение, Търговска колегия
- Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК
Анотация
Фактически невярно ли е приетото от състава, че липсва възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение?
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РОСИЦА БОЖИЛОВА, ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.дело № ******/2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
История на спора
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано е по частна касационна жалба на Р. Н. Х. срещу решение № ****** г. на Апелативен съд Бургас в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на страната срещу определение № ****** г. на Окръжен съд Бургас.
Ответната страна – ЗД „Бул Инс“ АД, [населено място], депозира становище, с което оспорва наличието на основания за допускане на определението до касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на частната касационна жалба.
Мотиви
Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд Бургас е потвърдил определение № ****** г. на Окръжен съд Бургас, с което частният касатор е осъден заплати на застрахователното дружество разноски в размер на 4624 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар, намален с 800 лв.за ДДС поради липса на доказателства за внасянето му. За да постанови този резултат, въззивният състав е приел, че са налице предпоставките за присъждане на съдебно-деловодни разноски за техническа експертиза и за адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ЗД „Бул Инс“ АД, но без ДДС, както и че направеното с частната жалба възражение за прекомерност на същото е преклудирано.
Частната касационна жалба е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно въззивно определение.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Формулирани са въпросите: „1. Следва ли съдът да взима предвид доказателства за направени разноски от страна, представени след последното по делото заседание и дължи ли произнасяне по дължимостта и разпределянето им?“ и „2. Дължи ли съдът произнасяне по възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, инкорпорирано в допълнителна искова молба или друг документ по делото, но направено преди приключване на последното съдебно заседание?“. Твърди се, че въпросите са от значение за точното прилагане и развитието на правото – основание ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
