Определение №295/13.05.2021 по дело №997/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    1

    10

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 295

    гр. София, 13.05. 2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

    МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

    като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 997 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Производствено потребителна кооперация „Добруджа““, [населено място], община Кубрат срещу решение № 294 от 13. 12. 2019 г. по в. т. д. № 405/2019 г. на Варненски апелативен съд, ТО. С него е обезсилено решение № 25 от 9. 04. 2019 г. по т. д. № 146/2017 г. на Разградски окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от кооперацията-касатор срещу „Агро Ди и ко“ ЕООД, [населено място] „инцидентен установителен иск“ за унищожаване на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 23/2016 г. на нотариус рег. № 573 на НК, като сключен поради измама, и е прекратено производството по този иск и е потвърдено посоченото решение на окръжния съд в останалата му част, с която са отхвърлени предявените от кооперацията срещу „Агро Ди и ко“ ЕООД искове по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за обявяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], общ. Кубрат, представляващ: поземлен имот с начин на трайно ползване Стопански двор с площ от 13, 246 дка, четвърта категория с адм. адрес [улица], съставляващ имот № 3 по плана за земеразделяне, ведно с построените в имота сграда № 1 с предназначение „Селскостопанска сграда“ със застроена площ 123 кв. м., сграда № 2 с предназначение „Склад за зърнени храни“ със застроена площ от 740 кв.м., сграда № 3 с предназначение „Склад за зърнени храни“ със застроена площ от 1511 кв.м., сграда № 4 с предназначение „Склад за химически торове и препарати“ със застроена площ 51 кв. м., обективиран в нотариален акт № 23/2016 г., поради противоречие със закона, противоречие с добрите нрави и поради липса на съгласие, евентуален иск по чл. 28, ал. 1 ЗЗД за унищожаване на договора поради грешка в предмета на същия, както и предявеният иск по чл. 108 ЗС за предаване на владението на описания недвижим имот.

    Касационният жалбоподател поддържа, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение в частта по предявения иск по чл. 27 вр. чл. 29 ЗЗД и е прекратено производството по делото в частта по този иск. Твърди, че унищожаемостта на процесния договор поради измама може да се релевира в процеса чрез предявения от кооперацията „инцидентен установителен иск“ и същият правилно бил приет за разглеждане от първоинстанционния съд. Искът се основавал на факти, предхождащи сключването на процесния договор, измамата била осъществена в т. нар. преговорен процес, поради което имал за предмет оспорване на правоотношение с преюдициално значение за главното производство. Излага доводи за неправилност на въззивното решение в останалата му част поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Релевира оплаквания за несъответствие на правните изводи на съда, че договорът не противоречи на добрите нрави, на доказателствата по делото. Поддържа, че установените по делото недопустимо въздействие на ответника върху председателя на кооперацията относно сключване на договора, извършено престъпление и подаването на втора оферта от ответника с „подобрено“ предложение при сключване на договора, без в същия да е намерило отражение предложението за предоставяне ползването на имота на продавача, сочели на противоправно поведение на ответника, отразяващо се на действителността на сделката. Оспорва изводите на въззивната инстанция за неоснователност на евентуалния иск за унищожаване на договора поради грешка в предмета, тъй като било установено несъответствието между формираната воля на страните по сделката и обективираното в нотариалния акт съдържание на договора с оглед отклонението от офертата на ответника. Съгласно последната предложената цена била само за земя и купувачът следвало да предостави на продавача безвъзмездно ползването на 50 % от зърнобазата, кантара и водоизточника. Касационният жалбоподател сочи, че в нарушение на правилата за доказване в

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари