Определение №293/13.05.2021 по дело №1542/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 293

    гр. София, 13.05. 2021 г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

    МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

    като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 1542 по описа за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл. 288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „ЗД „Бул инс““ АД срещу решение № 46 от 12. 02. 2020 г. по в. т. д. № 438/2019 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 136 от 15. 08. 2019 г. по т. д. № 217/2018 г. на Плевенски окръжен съд в частта, с която „ЗД „Бул инс““ АД е осъдено да заплати на Н. В. К. на основание чл. 432 КЗ обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, осъществено виновно от Д. П. М. на 28. 02. 2018 г. при сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за разликата над 5 000 лв. до 30 000 лв., както и в частта, с която касаторът е осъден да заплати законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 28. 02. 2018 г. до 17. 08. 2018 г.

    В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо в частта, с която касаторът е осъден да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди за времето от 28. 02. 2018 г. до 17. 07. 2018 г., тъй като за този период ищецът не претендирал законна лихва. Касационният жалбоподател сочи, че в останалите обжалвани части атакуваният съдебен акт е неправилен поради нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага, че определеният от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост, дефиниран в чл. 52 ЗЗД. Релевира доводи, че въззивният съд не е съобразил характера на уврежданията на ищеца и съответния на него възстановителен период, така както са установени с представената по делото медицинска документация. Поддържа, че законната лихва върху обезщетението за причинените вреди на пострадалия следва да бъде присъдена, считано от 17. 08. 2018 г., когато изтичал тримесечният срок по чл. 496 КЗ предвид указанията на застрахователя до пострадалия да представи допълнителни документи.

    Допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК.

    Ответниците по касационната жалба П. Н. К. и Ц. Н. К. са подали отговор на касационната жалба, в който изразяват становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

    Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

    За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че справедливото по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за претърпените от ищеца Н. В. К. вреди във връзка с телесни увреждания, причинени при ПТП на 28. 02. 2018 г., възлиза на 30 000 лв. При произнасяне по размера на обезщетението апелативният съд е съобразил характера и тежестта на уврежданията на пострадалия-счупване на 3-та и 4-та метатарзални кости на лявото ходило, довели до трайно затрудняване движението на левия долен крайник за повече от 30 дни, представляващо средна телесна повреда; претърпените от него болки и страдания с изразена сила в началото, продължилия около 3 месеца и половина оздравителен процес, включващ поставяне на гипсов ботуш в продължение на 30 дни, невъзстановеното му здравословно състояние, свързано с остатъчни явления – ограничен обем на движенията в областта на травмата и болки при промяна на времето, възрастта му към момента на увреждането – 55 години, нивата на застрахователно покритие и обществено-икономическите условия към датата на настъпване на вредите, както и липсата на съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат. Решаващият състав е формирал извод, че законната лихва върху обезщетението се дължи от 28. 02. 2018 г.

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари