Определение №292/13.05.2021 по дело №1709/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 292

    гр. София, 13.05. 2021г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

    АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

    като изслуша докладваното от съдия Христова т.д.№1709 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба от „АКЗ-Бургас“ ЕООД, [населено място] срещу решение №1126 от 05.06.2020г. по в.т.д. №3205/2019г. на Апелативен съд-София, с което е потвърдено решение №3344 от 09.05.2019г. по т.д.№9566/2017г. по описа на Софийски градски съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя против ЗАД „ОЗК Застраховане“ обективно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 86 295.72 лева, представляваща незаплатена част от застрахователно обезщетение по застрахователен договор за застраховка „Трудова злополука“, сключен с полица № 0501-900-2014-00014, дължима на наследниците на З. Т., починал в резултат на трудова злополука, с която сума ответното дружество неоснователно се е обогатило за сметка на жалбоподателя, както и с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2 711.44 лева- обезщетение за забава върху главницата за периода от 6.04.2017г. до 27.07.2017г.

    В касационната жалба се твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно- постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди неправилно приложение на ППВС №1/79г. и оспорва изводите на съда, че не са налице предпоставките на чл.59 ЗЗД. Излага доводи за необоснованост на обжалвания акт, за неправилно приложение на чл.200, ал.4 КТ, като поддържа твърденията си, че в процесния случай е налице имуществено разместване /спестяване на разходи от ответника- застраховател по застраховка „Трудова злополука“ за сметка на ищеца- работодател, платил обезщетение по чл.200 КТ/ и отсъствие на основание , т.е. на юридически факт, който да обоснове това разместване. Моли да се отмени въззивното решение и да бъдат изцяло уважени предявените искове, като му се присъдят и направените разноски за всички съдебни инстанции.

    Допускането на касационното обжалване се основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя правни въпроси, като твърди, че са обусловили изводите на въззивния съд и са значими за изхода на спора:

    „1. Относно задължението на въззивния съд съгласно чл.235, ал.4 и чл.236, ал.2 ГПК да изложи свои собствени мотиви и тяхното съдържание, в частност следва ли те са бъдат кратки, точни, ясни, убедителни, логични и безпротиворечиви?;

    2. Относно необходимите предпоставки за уважаване на иск с правно основание чл.59 ЗЗД?;

    3. Предпоставка за допустимостта или за основателността на предявения субсидиарен иск по чл.59, ал.1 ЗЗД се явява липсата на „друг иск“ /по смисъла на чл.59, ал.2 ЗЗД/?;

    4. Налице ли е „неоснователно обогатяване“ по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД, когато се спестяват на застрахователя някои необходими разходи, които той иначе е трябвало да понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане, във връзка със задължителна застраховка „Трудова злополука“ на работниците и служителите?“.

    Твърди, че първите три от поставените въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС №1/1979г., ППВС №1/1953г., ППВС №1/10.11.1985г., ТР №1/04.01.2001г., т.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС, както и цитираните решения по чл.290 ГПК- основание за допускане до касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а четвъртият въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото- основание за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Счита, че е налице и хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като въззивното решение е очевидно неправилно, предвид отговорапна въпроса има ли друг иск на разположение на ищеца срещу ответника, освен иска по чл.59 ЗЗД.

    Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ оспорва жалбата като неоснователна по доводи, изложени в отговора на касационната жалба. Претендира разноски- юрисконсултско възнаграждение.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

    Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари