Решение №291/28.01.2020 по дело №865/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Относно преценка интереса на детето с оглед определените мерки от въззивния съд за лични отношения с бабата и дядото.

Отговор

Съгласно чл. 128, ал.1 СК, мерки за лични отношения с бабата и дядото се определят, ако това е в интерес на детето. Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. В Семейния кодекс не се съдържа легално определение на понятието"интерес на детето". От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124 СК, чл. 125 СК и др. се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот.

Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК, под "интереси на децата" се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Съгласно пар. 1, т. 5 ДР ЗЗДет, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. В съдебната практика понятието ,,интерес на детето” се определя като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси. Прието е, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, и че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл.128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права.

При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.


Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 02 декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ВАСИЛКА ИЛИЕВА, ЗОЯ АТАНАСОВА

При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 865 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба от ответницата С. П. Д. чрез адв. И. М. срещу решение № 7176/16.11.2018г. по в.гр.д. №5915/2017г. на Софийски градски съд, с което е отменено решение № 22093/30.12.2016 г. по гр.д. № 60118/2015 г. по описа на Районен съд – София и вместо него са определени мерки за лични отношения на бабата А. Г. Д. и дядото С. Й. Д. с детето М. Г. Д., както следва: за първите три месеца от влизане на решението в сила ищците имат право да виждат детето всеки понеделник и четвъртък от месеца от 15:00 часа до 17:00 часа на съответния ден, ако детето е на училище сутрешна смяна и всеки понеделник и четвъртък на месеца от 09:00 часа до 11:00 часа на съответния ден, ако детето е на училище следобед, като тези контакти следва да се бъдат осъществени на територията на Д „СП“ – „Сердика“ и в присъствието на социален работник от Д „СП“ – „Сердика“, а след изтичане на три месеца от влизане на решението в сила ищците имат право да виждат и вземат внучка им М. Д. всяка първа и трета събота на месеца, за по три часа, за времето от 10:00 часа до 13:00 часа на неутрално място(детска площадка, парк или в подходящо заведение), с изключение на времето през което майката С. Д. ползва платения си годишен отпуск.

В касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е за отмяна на решението. В съдебно заседание адв. И. М. поддържа касационната жалба с искане за отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за събиране на доказателства, тъй като с решение на Софийски районен съд от 22.10.2019 г. бащата на детето Г. С. Д. е лишен от родителски права, евентуално за постановяване на решение, с което да се отхвърли предявения иск.

Ответниците по касационната жалба С. Й. Д. и А. Г. Д., чрез адв.И. М. са изразили становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба Г. С. Д. не е изразил становище по жалбата.

Касационен въпрос

С определение № 689/16.09.2019 г. постановено по делото е допуснато касационно обжалване по въпроса за преценка интереса на детето М. Г. Д. с оглед определените мерки от въззивния съд за лични отношения с бабата А. Д. и дядото С. Д. с детето М..

Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 ГПК и чл.293 от ГПК констатира следното:

Мотиви

По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване:

Съгласно чл. 128, ал.1 СК, мерки за лични отношения с бабата и дядото се определят, ако това е в интерес на детето. Интересът на детето изисква да бъдат преценени всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като съзнателна личност. В Семейния кодекс не се съдържа легално определение на понятието“интерес на детето“. От тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 СК, вр. чл. 124 СК, чл. 125 СК и др. се налага извода, че интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в гражданския оборот.

Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е изгубило сила и при действието на сегашния СК, под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето, съобразно чл. 128 СК, е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Съгласно пар. 1, т. 5 ДР ЗЗДет, преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си и то в техен най-добър интерес. В съдебната практика / решение № 140 от 10.07.2015г. по гр.д.№ 3356/2014г. на ВКС, ІV г.о/ понятието ,,интерес на детето” се определя като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси. Прието е, че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да оказват за развитието на неговата личност. При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба и дядо следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е предоставено упражняването на родителските права, работи, и че на същият е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Конкретният режим по чл.128 СК следва да се съобрази с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и с родителя, на когото е възложено упражняване на родителски права.

При определяне на мерките на лични отношения освен посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.

Цитираната съдебна практика по поставения правен въпрос се споделя от настоящия съдебен състав на ВКС.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 128, ал.1 СК дядото и бабата имат право да поискат районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Прието е също, че законодателя изисква на първо място, съдът да следи за интереса на детето и ако исканите мерки за лични контакти с баба и дядо са в негов интерес да постанови такива. Посочил е, че поддържането на близки отношения с бабата и дядото, и внуците е традиция и социална норма в българското общество. Прието е, че преченето или възпрепятстването за осъществяване на личен контакт от страна на ответниците/родители/ или в случая на единия от тях-майката е първата необходима предпоставка за да бъде уважена исковата претенция по чл. 128, ал.1 СК. Прието е също, че в случая от събраните по делото доказателства е установено наличието на сочената предпоставка – ответницата С. Д. се противопоставя на контактите на детето с ищците /баба и дядо на малолетната М./, като при провеждането на психологическото изследване, в рамките на допуснатата СПЕ, е заявила: „никога няма да позволя среща на детето с тях ако трябва глоби ще плащам“. Посочил е, че ищците и тяхната внучка нямат срещи и контакти повече от четири години, което е в резултат от отчуждителното отношение на майката.

Прието е, че втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 128, ал.1 СК е осъществяването на тези контакти да е в най – добър интерес на детето. Посочил е, че ответната страна С. Д., в чиято доказателствена тежест е да докаже, че контактите с бабата и дядото не са в интерес на детето и регламентирането на контактите помежду им би могло да нанесе вреда на детето не е изпълнила това свое процесуално задължение, регламентирано в чл. 154 ал.1 ГПК. Прието е, че от доказателствата по делото е установено, че малолетната внучка на ищците иска да се среща с тях – не таи страх или негативизъм, но се страхува единствено от реакцията на майка си, тъй като последната и членовете на разширеното семейство на М. по бащина линия са във влошени отношения, и липсва каквото и да е разбирателство помежду им. Формиран е извод, че не са налични по делото никакви данни, които да бъдат опора за извод за опасност от рисково общуване между бабата и дядото и тяхната внучка. Възприето е заключението на СПЕ, според което ищците са в състояние да полагат адекватни грижи за детето през времето, което ще прекарват заедно и от срещите им няма да произтекат каквито и да било вредности за М.. Посочено е, че според СПЕ детето е спокойно емоционално – не е тревожно или нестабилно и най-вече изявява желание да го обичат и тези баба и дядо и да се виждат, за да й се порадват и те, че ищците Д. са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на своята внучка и да спазват стриктно определения режим на контакти.

Въззивният съд е приел, че всяко дете следва да познава и съхранява родовите си връзки, да получава любов и подкрепа и от разширеното си семейство. Посочил е, че в най-добър интерес на детето означава, че следва да се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични контакти с оглед възрастта на детето и особеностите на конкретния случай, през който детето да възприеме и да се адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот, след който да се определи и постоянен режим на лични контакти. Посочил е, че обстоятелството, че по отношение на ответника Г. Д. – баща на М. е постановена присъда на 09.06.2017 г. от Софийски районен съд за извършени от него блудствени действия спрямо малолетната му дъщеря М. не би следвало да се отрази на основателността на заявеното от майка му и баща му искане за определяне на режим на лични контакти с тяхната внучка, тъй като тази присъда не е влязла в сила и поради това гражданския съд няма задължение да я зачете.

Прието е, че детето е вече ученичка, че има установен режим на обучение и почивка. Съобразено е, че ответницата С. Д.-майка на М. упражнява родителските права и полага непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на детето, което живее при нея. Посочил е, че бабата и дядото следва да имат право да виждат тяхната внучка през адаптационния период на територията на съответната Д“СП“ в присъствието на социален работник от тази служба, а след този период същите следва да имат възможност на самостоятелни контакти с тяхната внучка на неутрална територия, без присъствието на майката или посочено от нея лице.

При тези съображения съдът е определил мерки на лични отношения между ищците и детето М. както следва: за първите три месеца от влизане на решението в сила ищците имат право да виждат детето всеки понеделник и четвъртък от месеца от 15:00 часа до 17:00 часа на съответния ден, ако детето е на училище сутрешна смяна и всеки понеделник и четвъртък на месеца от 09:00 часа до 11:00 часа на съответния ден, ако детето е на училище следобед, като тези контакти следва да се бъдат осъществени на територията на Д „СП“ – „Сердика“ и в присъствието на социален работник от Д „СП“ – „Сердика“, а след изтичане на три месеца от влизане на решението в сила ищците имат право да виждат и вземат внучка си М. Д. всяка първа и трета събота на месеца, за по три часа, за времето от 10:00 часа до 13:00 часа на неутрално място(детска площадка, парк или в подходящо заведение), с изключение на времето през което майката С. Д. ползва платения си годишен отпуск.

По основателността

По съществото на спора Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира касационната жалба за основателна. Въззивното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано по следните съображения:

От фактическа страна по делото е установено, че ответниците С. П. Д. и Г. С. Д. са родители на детето М. Г. Д., [дата на раждане] /Удостоверение за раждане от 14.01.2010 г., издадено от Столична община, район Сердика/. Установено е от удостоверение за раждане/дубликат/, издадено въз основа на акт за раждане № 1304/03.08.1979 г., че Г. С. Д. е [дата на раждане] и ищците А. Г. Д. и С. Й. Д. са негови родители.

От приложените по делото извлечения от банкови сметки и трудов договор № 004-2015 г. се установява, че ищците имат постоянни доходи от пенсия. Ищецът С. Д. получава и трудово възнаграждение като шофьор на автобус в „Й. 11” ЕООД [населено място]. Установява се също от приложения нотариален акт № 104/1995 г., че ищците С. и А. Д. са дарили на своя син и ответник по иска Г. Д. собствения си недвижим имот, придобит през време на брака, представляващ апартамент № 101, находящ се в [жилищен адрес] на 11 етаж в [жк], [населено място], като ищците са си запазили пожизнено право на ползване върху апартамента.

В хода на първоинстанционното производство е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” – Сердика гр.София по местоживеене на малолетното дете М.. От социалното проучване е установено, че детето живее с майка си – С. Д., която полага основни грижи по отглеждането и възпитание на детето и е подкрепяна от майка си и сестра си. Към момента на изготвяне на социалния доклад детето посещава детска градина „Дядовата ръкавичка”. Пред социалния работник ответницата С. Д. заявила категоричното си нежелание детето М. да се вижда с баба си и дядо си по бащина линия. Нежеланието е обосновано с обстоятелството, че бащата Г. Д., който е бил обвинен за блудствени действия с малолетната си дъщеря живеел с родителите си. Според социалния доклад, изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” Сердика гр.София по местоживеене на бабата и дядото социалният работник, извършил проучването е посочил, че ответникът Г. Д. по данни на родителите-сега ищци от 13.06.2013 г. е бил задържан под стража, като първоначално е бил в следствения арест, а след това е преместен в Централния Софийски затвор, че по тяхна информация е бил освободен през месец февруари 2016 г. и му е определена мярка за неотклонение парична гаранция, и от тогава до момента живее на адреса при родителите си. В социалния доклад е отразено, че ищците живеят на адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]01, че жилището е апартамент с добри хигиенно битови условия, собственост на семейството, че се състои от преходен хол, стая, кухня и сервизни помещения, че ищците са споделили, че стаята може да бъде използвана от внучката им в дните, когато започне да ги посещава. В доклада е посочено още, че по информация на ищците апартаментът, който се намира в съседство с техния преди години е бил закупен от тях, че той е собственост на сина им и дъщеря им, че по техни данни жилището е по-голямо по квадратура и към момента в него живее бащата на М., като от време на време го посещава негова приятелка, че разликата между двата апартамента е, че хола в последния не е преходен. Посочено е, че двата апартамента са така разположени, че са дали възможност на ищците Д. да преградят общото пространство пред апартаментите с една обща врата, че на практика тази врата създава впечатление, че това е общо жилище, че зад нея се влиза в два различни апартамента, като единият се ползва от бащата на малолетната М., а другия от неговите родители. Заключението в този социален доклад е, че ако е безопасно малолетната М. да се среща с баба си и дядо си по бащина линия това следва да става при строго рестриктивен режим в присъствието на значим за детето възрастен, извън дома на бабата и дядото в защитена среда.

От показанията на свидетелката Е. Г. С., съседка на ищците се установява, че същата скоро не е виждала внучката на А. и С. Д., че те много страдали, че не могат да виждат М., че свидетелката видяла преди три години майката на С./бабата на детето по майчина линия/ да води М. при ищците тайно от С.. Според показанията на свидетелката ответникът Г. С. Д. живеел при родителите си, че апартаментите били два на един етаж и били съединени.

Видно от приложеното заверено копие от обвинителен акт, изготвен от Софийска районна прокуратура ответника Г. С. Д. е обвинен за извършено престъпление по чл. 149, ал. 2, предл. второ НК, алт.1 и пр.3,алт.2,вр.ал.1 НК, за извършване на 22.03.2013 г. в [населено място] на действие с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение лице, ненавършило 14-годишна възраст – детето М. Д., чрез използване на положение на надзор на детето и за държане на порнографски материали – престъпление по чл.159 НК,ал.4 и ал.6.

От приложения препис от присъда от 09.06.2017 г., постановена по нохд № 13239/2014 г. на Софийски районен съд се установява, че ответникът Г. С. Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.149,ал.2,пр.2, алт.1 и пр.3,алт.2, вр. ал.1 НК и е осъден на пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим. По това престъпление пострадало лице е малолетното дете М.. Със същата присъда Г. Д. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.159, ал.4 НК, вр.ал.1, пр.1,вр.чл.26, а 1 НК и му е наложено наказание четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване и наказание глоба 4000 лв. С присъдата Г. Д. е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.159,ал.6 НК за периода от време от 10.12.2012 г. до 30.07.2013 г. На основание чл.23, ал.1 НК на Г. Д. е определено общо наказание пет години лишаване от свобода при първоначален общ режим и е присъединено наказанието глоба 4000 лв. По делото не са налице данни присъдата да е влязла в сила.

От изготвения актуален социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” Сердика, приет от въззивната инстанция се установява, че при социалното проучване са били проведени разговори с ответницата С. Д., детето М. и ищците А. и С. Д., че са били посетени и адресите на които живеят. На социалния работник са били предоставени и материалите от психологическата работа на Фондация „Асоциация Анимус” с детето М.. Заключението в социалния доклад е, че в случай, че съдът намери, че е безопасно за детето М. да се среща с баба си и дядо си това следва да се извършва в строго рестриктивен режим в присъствието на значим за детето възрастен извън дома на бабата и дядото в защитена среда.

Пред въззивната инстанция е изслушана съдебно психологична експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че у детето М. няма формирана близка емоционална привързаност към баба му и дядо му по бащина линия, като това се дължи на отчуждаващото поведение на майката С. Д. по отношение на тях. При проведеното изследване от психолога детето М. е заявила, че я е страх да каже на майка си, че е съгласна да вижда баба си и дядо си, тъй като когато взела подарен й от дядо й несесер майка й се скарала. Детето е посочило, че няма нищо против да ходи два пъти в месеца в Отдел „Закрила на детето” и да се вижда с тях, за да й се порадват, че й е по-спокойно да знае, че и те я обичат. Според заключението на вещото лице детето се намира в задоволително емоционално състояние, че е ориентирано към своите детски занимания, а дълбоко вътрешно се страхувало да не бъде изоставено от майка си, която била основната фигура в живота му и източник на базисна сигурност. Относно ответника С. Д. вещото лице-психолог е дало заключение, че същият е спокоен, премерен в очакванията си и много етичен, че изпитвал дълбока тъга от невъзможността да се вижда с внучката си и да й засвидетелства своята обич. Според вещото лице бабата на детето А. Д. е по-емоционална и споделила за влошените отношения със снаха й С. Д., че много добре разбирала съпротивата на майката и цената на възможността да вижда внучката си, поради което не би показала пред детето негативното си отношения и не би го натоварила с допълнителни противоречиви емоции. Пред вещото лице психолог А. Д. е заявила, че стриктно щяла да спазва разпоредбите на съда. Заключението на СПЕ е, че след проведените срещи с ищците А. и С. Д. – баба и дядо на детето М. те могат да полагат адекватни грижи за нея през времето, през което ще прекарват заедно, без от срещите им да произтекат каквито и да било конкретни вредности за М.. Детето не изпитва страх или негативизъм към своите баба и дядо. Относно определения от първоинстанционния съд режим на лични контакти на детето с неговите баба и дядо е дадено заключение, че срещите два пъти месечно като време са подходящи, но не следва да се провеждат в присъствието на майката, поради крайно негативното й отношение към бабата и дядото, а и поради напрежението, което винаги е съществувало между тях. Вещото лице е посочило, че не било добре и срещите да бъдат в присъствието на друго лице, определено от майката, тъй като то неизбежно ще бъде под нейно влияние и контрол. Целесъобразно било първоначално срещите да се провеждат в социалните служби с примерен преходен период от три месеца/шест срещи/ след което да се премине към самостоятелни срещи с тях.

Като преценява установените по делото факти съдът намира, че интересите на детето М. Д. изискват да бъде определен режим на лични отношения между нея и нейните баба и дядо по бащина линия – ищците по делото. Съгласно пар.1,т.7 от Закона за закрила на детето бабата и дядото са част от семейната среда на детето и в негов интерес е поддържането на отношения с тях. Според настоящия съдебен състав режима на лични отношения на ищците с тяхната внучка М. няма да възпрепятства нормалното й физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие. При контактите на детето с ищците същото ще има възможност да получава приемане и подкрепа, да придобива опит и знания в различни житейски ситуации, да изгради чувството за родова принадлежност и семейни традиции. За да се формира, като пълноценна личност детето следва да общува и да получава грижи и обич не само от родителите си, но и от своите баба и дядо, както по майчина линия, така и по бащина.

Относно режима на лични отношения на детето М. с ищците съдът взема предвид от една страна възрастта на детето – понастоящем М. е десетгодишна, изградената силна емоционална връзка на детето с майката, установените навици за обучение и почивка. Съдът съобразява и обстоятелството, че по делото не са налице данни, от които да се формира извод, за опасност от рисково общуване между бабата и дядото по бащина линия и тяхната внучка. Както се отбеляза според заключението на СПЕ ищците са в състояние да полагат адекватни грижи за детето през времето, през което ще прекарат заедно и от срещите им няма да произтекат каквито и да било вредности за М.. Детето е спокойно емоционално и изразява желание да го обичат и тези баба и дядо и да се виждат, за да й се порадват и те. От изследването на вещото лице психолог не е установено детето да изпитва страх или негативизъм към своите баба и дядо по бащина линия. При определяне на мерките съдът съобразява, че контактите между ищците и малолетното дете М. следва да осигурят стабилна връзка на детето с бабата и дядото по бащина линия, без да натоварват детето прекомерно, както и майката, която го отглежда и възпитава и без да откъсват детето за продължително време от обичайната му среда.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че следва да се определи режим на лични контакти, а именно: за първите три месеца, считано от влизане на настоящото решение в сила ищците А. и С. Д. имат право да виждат детето М. всеки първи и трети петък от месеца от 15.00 до 17.00 часа на съответния ден, ако детето е на училище сутрешна смяна и всеки първи и трети петък от месеца от 09.00 часа до 11.00 часа на съответния ден, ако детето е на училище след обяд, като контактите да се осъществяват на територията на Дирекция „Социално подпомагане” Сердика, гр.София и в присъствието на социален работник от тази дирекция. След изтичане на три месеца от влизане в сила на настоящото решение бабата и дядото имат право да виждат и вземат внучката им М. Д. всяка трета събота от месеца за по три часа за времето от 10.00 часа до 13.00 часа на неутрално място – детска площадка, парк или в подходящо заведение с изключение на времето през което майката ползва платен годишен отпуск. Така определения режим според съда ще осигури на бабата и дядото по бащина линия нормални контакти с детето М. и последното няма да има затруднения да води обичайния си начин на живот.

При тези съображения съдът намира, че въззивното решение следва да се отмени, като неправилно съобразно чл.293,ал.2 ГПК и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия вместо него се постанови друго, с което се определят посочените мерки на лични отношения на ищците с малолетното дете М. Д..

С оглед изхода на спора съдът преценява, че разноските следва да останат в тежест на страните, така както са направени от тях, тъй като е дадено разрешение в обща полза.

Диспозитив

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя изцяло въззивно решение № 7176/16.11.2018 г., постановено по в.гр.дело № 5915/2017 г. на Софийски градски съд и вместо това постановява:

Определя на основание чл.128,ал.1 СК мерки на лични отношения на бабата А. Г. Д., ЕГН [ЕГН] и дядото С. Й. Д., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес]01 с тяхната внучка М. Г. Д., [дата на раждане] , ЕГН [ЕГН] както следва:

За период от време от три месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение А. Г. Д. и С. Й. Д. имат право да виждат детето М. Г. Д. всеки първи и трети петък от месеца от 15.00 часа до 17.00 часа на съответния ден, ако детето е на училище сутрешна смяна и всеки първи и трети петък от месеца от 09.00 часа до 11.00 часа на съответния ден, ако детето е на училище след обяд, като тези контакти да се осъществяват на територията на Дирекция „Социално подпомагане” Сердика, гр.София и в присъствието на социален работник от Дирекция „Социално подпомагане” – Сердика, гр.София.

След изтичане на три месеца, считано от влизане в сила на настоящото решение А. Г. Д. и С. Й. Д. имат право да виждат и вземат детето М. Г. Д. всяка трета събота от месеца за по три часа за времето от 10.00 часа до 13.00 часа на неутрално място – детска площадка, парк или в подходящо заведение, с изключение на времето през което майката ползва платен годишен отпуск.

За осъществяване на мерките на лични отношения А. Г. Д. и С. Й. Д. имат задължение в началото на всеки от посочените периоди да вземат детето от дома на майката и да го връщат там в края на всеки период.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове

Решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 3356 / 2014 г.

Докладчик: съдия Зоя Атанасова

Относно постоянното местоживеене на бабата и дядото е в населено място, различно от населеното място, в което е постоянното местоживеене на детето при преценка интереса на детето, което е малолетно, когато се определят мерки за лични отношения по предявен иск с правно основание чл.128,ал.1 СК от бабата и дядото.

Постановление № 1/74 от 12.11.1974 г.

Докладчик: съдия Недко Иванов

По въпросите за упражняването на родителските права при развод, за мерките по това упражняване и за личните отношения между родители и деца.


Цитирани норми