Решение №****/**.**.2020 по дело №****/2019

Процесуалната недопустимост на съдебното решение е налице, когато е разгледан спор, който не е подведомствен на съдилищата – чл. 14 ГПК, или не е подсъден на съответния съд; когато е разгледан непредявен иск или съдът се е произнесъл при ненадлежно упражнено право на иск – по нередовна искова молба, при липса на положителна процесуална предпоставка или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за възникването и надлежното упражняване на правото на иск. Същата правна последица възниква и в случай, че съдът се е произнесъл извън спорния предмет, като е присъдил нещо различно от заявеното искане или извън него.

Предмет на делото е спорното материално право, което се индивидуализира с основанието му – юридическия факт, който го поражда, съдържанието му и чрез субектите на правоотношението. Главните страни в процеса, съгласно чл. 26, ал. 1 ГПК са лицата, от чието име се търси защита на това спорно право и лицата, срещу които се търси същата. Надлежното упражняване правото на иск относно спорното субективно материално право предпоставя участието в процеса на надлежните страни, като спазването на процесуалните правила, свързани с надлежното упражняване правото на иск, в т. ч. и относно редовността на искова молба е служебно задължение на съда с оглед осигуряване валидността на производството по разглеждане на спора и обезпечаване валидността на съдебния акт, с който същият се разрешава.