Определение №289/12.05.2021 по дело №1932/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Търговска колегия, I-во отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

Как се прилага презумпцията на чл. 536, ал. 4 ТЗ при непълнота на посочване на място на издаване на записа на заповед?

Отговор

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона "Известете ме за обновления" в дясно, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИЯ ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА, АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1932 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

История на спора

Подадена е касационна жалба от Н. С. К. против решение № 1237/15.06.2020г. по т.д.№ 5899/2019г. на Софийски апелативен съд, с което след отмяна на решение №5947/07.08.2019 г. гр.д.№ 8630/2017 г.на СГСе отхвърлен предявеният от касатора против К. Х. К. иск по чл.422 от ГПК за признаване за установено, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в размер на 50 000 лева по Запис на заповед от 25.11.2013 г., за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК по ч.гр.д.№68784/2016 г. на СРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.11.2016 г. до окончателното изплащане.

В касационната жалба се поддържа становище за основателност на предявения иск и за неправилност на въззивното решение. Обосновават се предпоставки по чл. 280 ГПК, ал.1 и 2 за допускане на касационно обжалване.

Ответникът по касацията К. Х. К. оспорва касационната жалба в подадения от него писмен отговор.

Мотиви

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280 ГПК, ал.1 и 2, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че със запис на заповед, издаден на 25.11.2013г. К. К. с посочена л.к.№165922388, изд. на 26.02.2000г. от МВР С. и адрес: [улица], №75, бл.10 като издател се е задължил неотменимо да заплати на касатора сумата 50 000 лв. на падеж 25.11.2014г. Установено е, че текстът е изпълнен ръкописно, като под заглавието „Запис на заповед“ има добавка „за заем“. В текста на документа изрично е посочено, че „с настоящия запис на заповед” издателят неотменимо се задължава да плати на Н. С. К. с посочена лична карта и адрес [населено място],[жк], блок 511, вх.А, ап.5 - сумата от 50 000 лева /цифром и словом/. Положен е саморъчен подпис на издателя на документа - след текста на ценната книга. Според САС доказано е било наличието на каузални правоотношения, обезпечени с процесния запис на заповед, по три договора за заем между страните, като ответникът не е твърдял и и не доказал да е върнал заетите суми. Чрез съдебно-графическа експертиза е било установило, че подписът за издател в Записа на заповед от 25.11.2013г. е изпълнен след изписването на многоточие, т.е. подписът не е положен върху празен лист. За основателно е било счетено възражението за нищожност на процесния запис на заповед поради липса на място на издаване така, както предписва чл. 535, т. 6 ТЗ. Според САС липсата на вписан адрес или съвкупността от данни за населено място, улица, номер, сграда, апартамент и други като част от реквизитите "място на плащане" и/ или "място на издаване" е равнозначна на липса на самите реквизити и опорочава менителничния ефект до степен на нищожност. Точното вписване на адреса произтича от характера на менителничното задължение. Действително, законодателят допуска преодоляване на непълнота по отношение на мястото на издаване на записа на заповед чрез уредената в ал.4 на чл.536 ТЗ презумпция, според която, при липсата на посочения реквизит, за място на издаване се смята

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари