Определение №288/14.04.2021 по дело №4040/2020


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Гражданска колегия, IV-то отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

Анотация

Въпрос

За задълженията на въззивния съд по приложението на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК и мотивиране на решението.

Отговор

Предстои добавяне след постановяване на съдебното решение по делото. Кликнете на бутона "Известете ме за обновления" в дясно, за да получите известие по имейл при публикуване на съдебното решение по делото.


Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:
БОЯН ЦОНЕВ, ЛЮБКА АНДОНОВА

като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4040 по описа за 2020 г. взе предвид следното

История на спора

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Л. З. Й., чрез адвокат Г. Б., срещу въззивно решение № 260087/28.09.2020 г., постановено от Пернишки окръжен съд по въззивно гр.д. № 237/2020 г.

Касаторът излага доводи за неправилност поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Насрещната страна М. Л. М., чрез адвокат Р. З., отговаря в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В евентуалност развива съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Мотиви

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК, ал. 1 и 2.

Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:

Въззивният Пернишки окръжен съд, като потвърдил решението на първостепенния Пернишки районен съд, осъдил Л. З. Й. да заплати на М. Л. М. сумата от 4064,10 лева, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, представляваща остатък от неизплатено възнаграждение за извършване на строително-монтажни работи /направа на външна изолация на къща/ по устен договор за изработка, ведно със законна лихва, считано от 12.09.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.

За да постанови този резултат, въззивният съд посочил, че „материалната легитимация на ответника е доказана по делото“, като анализирал съдържанието на отговора на исковата молба – признание за валидно възникнало правоотношение по договор за изработка. Липсва и изрично оспорване на материалната легитимация, поради което оплакването във въззивната жалба за липсата на договор между страните, освен преклудирано по чл. 133 ГПК, се явява и неоснователно. Съдът посочил, че и възраженията по чл. 265 ЗЗД „за недостатъците“, са се преклудирани по чл. 264, ал. 3 ЗЗД. Аргументирал се с това, че показанията на свидетеля Ю. Б. няма да кредитира, като заинтересовани, противоречиви, недостоверни и за обстоятелства по в време, когато е била извън страната. Според въззивният съд Л. Й. приела работата, извършена от М. М., по следните съображения: при самото поставяне на мазилката и мозайката е видяла, че не отговарят на договорките, твърди в отговора, че е изразила несъгласие, но не става ясно, защо е допуснала да се продължи работа и да се завърши напълно обекта – щом го е оставила да продължи, с поведението си е одобрила работата и не може да релевира възражения по чл. 265 ЗЗД. Относно неравностите, които са видими също не е възразила още по време на изпълнение на СМР при внимателно вглеждане, а се твърди, че го е направила едва при цялостното приключване на работата; организирала обяд за М. и работниците му при приключване на работата, а щом не си доволен от извършената работа, няма логика да извършваш действия, които могат да се окачествят като одобряване на тази работа.

Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните правни въпроси:

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари