*****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения по чл. 274 ал. 2 ГПК
  • Колегия/Отделение: IV-то отделение, Гражданска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Друго

Анотация

Въпрос

Относно увеличаването на цената на предявените искове по смисъла на чл. 70, ал. 2 ГПК.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ:
Велислав Павков, Десислава Попколева

като разгледа докладваното от съдия Попколева ч.гр.дело № ****** по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

История на спора

Образувано е по частна жалба на „Евро Лайтс“ ЕООД, чрез адв. Д. А. против определение № ****** г., с което е оставена без разглеждане частна жалба на „Евро Лайтс“ ЕООД срещу определение от ****** г. на Софийски градски съд.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за произнасяне по същество на частната жалба. Навеждат се доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че определението на СГС не подлежи на обжалване. Останалите изложени доводи в жалбата касаят неправилността и необосноваността на първоинстанционното определение, постановено от Софийски градски съд, които не могат да бъдат разглеждани от ВКС в настоящото производство.

Мотиви

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение констатира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното определение, съставът на Софийски апелативен съд е приел, че частната жалба срещу определението на СГС, с което на ищеца – частен жалбоподател са дадени указания по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК за внасяне на държавна такса по предявените деликтни искове в размер на 4 % върху цената им, е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на обжалване акт. Посочил е, че неправилно СГС е приел, че постановеното от него определение съставлява такова по чл. 70, ал. 2 ГПК, поради което то подлежи на обжалване.

Обжалваното определение е правилно. Дължимата преценка на настоящия състав се изчерпва с проверка правилността на извода на апелативния съд за недопустимост на обжалването на определение на първоинстанционния съд, с което на ищеца са дадени указания за внасяне на дължимата държавна такса по предявените искове.

Правилно въззивният съд е приел, че в конкретния случай обжалваното определение не попада в хипотезата на чл. 70, ал. 2 ГПК. При предявяване на иска, цената му се посочва от ищеца, като ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари