Определение №285/29.04.2020 по дело №1534/2019

Спорът е разрешен с Решение №151/18.05.2021 по дело №1534/2019


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения за допускане
  • Колегия/Отделение: Търговска колегия, I-во отделение
  • Допълнителен селективен критерий: чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК

Анотация

Въпрос

При предявен иск по чл. 82 ЗЗД от производител на електрическа енергия от възобновяеми източници срещу електроразпределително или електропреносно предприятие за неизпълнение на задължението му да изгради и въведе в експлоатация съоръжения за присъединяване на изграден електроенергиен обект към електроразпределителната мрежа как следва да се определят вредите от вида пропуснати ползи, съизмерени с преференциалната цена на произведената електроенергия по чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ?

Отговор

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в закрито заседание на трети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ИРИНА ПЕТРОВА, ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1534 по описа за 2019 г.,за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 288 ГПК.

История на спора

Образувано е по касационна жалба на „ЕТЕ” ЕООД срещу решение № 747/28.03.2019 г. по в. т. д. № 3743/2017 г. на Апелативен съд София, с което е отменено решение № 941/17.05.2017 г. по т. д. № 6618/2016 г. на Софийски градски съд в частта, с която „ЧЕЗ Разпределение България” АД е осъдено да заплати на „ЕТЕ” ЕООД сума в размер на 1 799, 30 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от забавата да изпълни задължение за изграждане и въвеждане в експлоатация на съоръжения за присъединяване по договор за присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа с № ДПЕРМ [ЕГН]/06.06.2012 г., дължимо за периода от 20.01.2014 г. – 29.10.2014 г., ведно със законната лихва върху нея от 24.08.2016 г. до окончателното й изплащане.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практика на ВКС, както и, че същото следва да бъде допуснато до касация с цел развитие на правото. Отделно от това, решението е очевидно неправилно. Формулирани са следните въпроси, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда :

1. „Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението или следва тази съпоставка да бъде извършена въз основа на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало към един бъдещ момент, последващ момента на неизпълнение, както и този на произнасяне на съда?“

2. „Търпи ли вреди под формата на пропуснати ползи собственикът на ФЕЦ за периода, в който поради забава на електроразпределителното дружество, ФЕЦ не е присъединена към електроразпределителната мрежа и електроенергията, която ФЕЦ е щяла да произведе и която подлежи на задължително изкупуване, не е била изкупена, съответно имуществото на собственика на ФЕЦ не се е увеличило с изкупната цена?“

3. „Законоопределеният срок в чл. 31, ал. 2 ЗЕВИ за дългосрочните договори за изкупуване на електроенергия от възобновяеми източници представлява ли максимално допустимия срок по закон или страните по договора, съответно обществения доставчик и производителя на електроенергия, разполагат с договорна свобода по чл. 9 ЗЗД да сключат договор за по – дълъг срок?”

4. „Въззивният съд длъжен ли е да обсъди всички доводи на страните които имат значение за решението по делото?”

5. „Длъжникът освобождава ли се от последиците на изтеклата забава, в която се е намирал преди сключване на споразумение /анекс/, с което се предвижда допълнителен срок за изпълнение на задължението му, без да е необходима изрична освобождаваща клауза в този смисъл или на договор за опрощаване, сключен между кредитора и длъжника? Съдът длъжен ли е при преценка на съдържанието на споразумението /анекса/ да вземе предвид поведението на страните преди и след неговото сключване, съответно дали има воля на кредитора да опрости

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари