Решение №281/22.01.2020 по дело №7/2019

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

Анотация

Въпрос

Относно критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на получено професионално заболяване, установено с експертно решение на ТЕЛК.

Отговор

Понятието "справедливост" не е абстрактно, а е обусловено от редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, тяхната продължителност и интензитет, възраст на увредения, социално и обществено положение и др., които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност./ т. 11 на ППВС № 4/68 г./ Неимуществените вреди са индивидуално определяеми и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. В понятието „неимуществени вреди” се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и негативни изживявания на лицето, в резултат на причинения от увреждането социален дискомфорт. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди.


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:
ВАСИЛКА ИЛИЕВА, БОРИС ИЛИЕВ

Влезте в профила си, за да не виждате рекламите

при секретаря Ани Давидова изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр.дело № 7 по описа за 2019 година

Производство по чл.290 ГПК.

История на спора

С определение № 511/ 12.06.2019 г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на К. К. Х. против въззивно решение № 178/ 16.10.2018 год.на Окръжен съд – Кърджали ,постановено по гр.д.№ 174/2018 год. , с което е отменено решение № 212/09.05.2018 г.постановено по гр.д.№ 1532/2017 г.на Районен съд – Кърджали,в частта,с която „Горубсо – Кърджали“АД е осъдено да заплати на К. К. Х. обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване“Силикоза І ст.- ретикулонодозна форма без дихателна недостатъчност за разликата над 1 000 лв. до 5 000 лв.,както и в частта за разноски по делото за разликата над 55,73 лв. до 434,47 лв.,както и в частта за дължимата държавна такса за разликата над 50 лв. до 200 лв. и искът с правно основание чл.200 КТ е отхвърлен за посочената сума/т.е за сумата от 4 000 лв/.Потвърдено е решението,в частта,с която е отхвърлен искът за разликата над 5 000 лв. до предявения размер от 20 000 лв.Присъдени са разноски на „Горубсо – Кърджали“АД за двете съдебни инстанции.

Касационен въпрос

Касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото въпрос – Относно критериите,които формират съдържанието на понятието справедливост по чл.52 ЗЗД и са от значение за определяне на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на получено професионално заболяване,установено с експертно решение на ТЕЛК.

Мотиви

Върховния касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение ,след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе по поставения въпрос,съобрази следното:

Отговорът на поставения въпрос следва да се съобрази със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.52 ЗЗД, опредметена в решения по чл.290 ГПК,според които понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е обусловено от редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, тяхната продължителност и интензитет, възраст на увредения, социално и обществено положение и др., които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и да ги прецени в тяхната съвкупност./ т. 11 на ППВС № 4/68 г./ Неимуществените вреди са индивидуално определяеми и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им. В понятието „неимуществени вреди” се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, в това число и негативни изживявания на лицето, в резултат на причинения от увреждането социален дискомфорт. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди.

По основателността

По касационните основания

В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение. Твърди се, че са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нарушен е материалният закон и решението е необосновано,тъй като неправилния анализ на фактите,имащи правно значение за конкретни обективно съществуващи обстоятелства са довели до неправилно приложение на принципа за справедливост визиран в чл.52 ЗЗД. Иска се неговата отмяна и уважаване на иска в предявения пълен размер,както и присъждане на разноски.

Ответната страна „Горубсо – Кърджали“ АД,чрез пълномощника си адв.Й. моли за оставяне на касационната жалба без уважение,тъй като въззивният съд не се е отклонил от съдебната практика по приложението на чл.52 ЗЗД и при определяне на обезщетението за неимуществени вреди е съобразил всички критерии – характера и степента на увреждането,допълнителното влошаване на здравето,както и обстоятелството,че професионалното заболяване е първи стадий.Претендира разноски.

За да се произнесе с атакуваното решение, Кърджалийски окръжен съд е достигнал до собствени фактически и правни изводи, подробно е разгледал възраженията и доводите, съдържащи се във въззивната жалба и е извършил обоснована преценка на събраните доказателства. Приел е за безспорни обстоятелствата, че К. К. Х. е работил като подземен миньор в СМОК „Горубсо“,рудник „Еньовче“ в периода 24.07.1985 г. – 05.03.1997 г.,а от 1992 г. до първото му освидетелстване от ТЕЛК през 1997 год.периодично е постъпвал на лечение в съответно здравно заведение.Впоследствие с ЕР от 1998 г.,1999 г.,2001г.,2003 г.,2006 г. и 2009 г.е удължаван срокът на инвалидността за професионалното заболяване „Разстройства на вегетативната нервна система.Вибрационна болест – градус втори – трети.Силикоза – Контрола „Л“.В периода 25.10.2010 г. – 12.10.2015 г.многократно е постъпвал на лечение в УМБАЛ“Свети Георги“ЕАД – Пловдив,отделение по професионални заболявания и алергология. При извършено преосвидетелстване с ЕР на ТЕЛК от 06.11.2012 г. на ищеца е призната 50 % трайно намалена работоспособност от професионално заболяване „Вибрационна болест втори към трети стадий от локално вибровъздействие”, а по отношение на белодробното заболяване „Хроничен обикновен бронхит” не е определен % ТНР и не е приета причинна връзка.С ЕР № 4255/09.12.2015 г. на ТЕЛК на ищеца му е призната 54 % ТНР, за срок от три години – до 01.12.2018 г., с водеща диагноза „Въздействие на вибрации“ и професионално заболяване „Вибрационна болест II-III ст. от локално вибровъздействие. Силикоза I стадий – ретикулонодозна форма без дихателна недостатъчност”, като за „Вибрационна болест II-III ст. с локално вибровъздействие” е определена 50 % ТНР, а за „Силикоза I стадий – ретикулонодозна форма без дихателна недостатъчност” е определена 20 % ТНР, и общо 54 % ТНР. От така установената по делото фактическа обстановка съдът е приел, че през 2015 г. с ЕР на ТЕЛК на ищеца е признато професионално заболяване „Силикоза I стадий – ретикулонодозна форма без дихателна недостатъчност”, причинено в резултат на работата му при ответника като подземен миньор в рудник „Еньовче” в продължение на 11 години и 7 месеца, който рудник е признат за силикозоопасен /Протокол № 1 от 20.04.2012 г. на РУ „Социално осигуряване” [населено място]/, както и че за това професионално заболяване е била определена 20 % трайно намалена работоспособност. Приел е, че признаването на заболяването за професионално от компетентния орган (ТЕЛК) е достатъчно основание за настъпване на задължението на работодателя за обезвреда, като работодателят отговаря имуществено за настъпилите в резултат на професионалното заболяване вреди, независимо от определения от медицинските органи процент трайна неработоспособност. Възприемайки заключението на приетата съдебно – медицинска експертиза е приел, че ищецът понастоящем е с нормален белодробен статус, с нормални вентилаторни показатели, като такава нормална белодробна вентилация е констатирана и към м. януари 2018 г.както и, че при ищеца силикозата не е остра, а е в хронична форма, бавноразвиваща се, лека форма , протичаща обикновено без симптоми и с нормална вентилаторна функция.Симптомите, които ищецът посочва – кашлица, задух и свирене в гърдите, са симптоми на съпътстваща диагноза хроничен бронхит или бронхиална астма, като вещото лице не е установила такива при ищеца и при двата прегледа, които е извършила.Обсъждайки гласните доказателства съдът е приел,че от тях не може да се установи по несъмнен начин описаните страдания – задух,изморяване,трудно дишане и стягане в гърдите ,да са причинени единствено от професионалното заболяване силикоза,защото те касаят предходен период,преди 2015 г.,а и не могат да опровергаят становището на вещото лице,че това са симптоми при хроничен бронхит или бронхиална астма.Освен това съдът е приел,че не е доказано заболяването ХОББ да е следствие на професионалното заболяване силикоза,респективно,че представлява усложнение от силикозата,за което се дължи обезщетение ,а органът който е компетентен да се произнесе относно влошаването на здравословното състояние и причинната връзка между професионалното заболяване и влошаването е ТЕЛК.Поради липса на доказателства,установяващи усложнения от силикозата или сочещи,че същата е в по-късен етап или по-късен стадий съдът е определил размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,като го е редуцирал до сумата от 1 000 лв.

В настоящия случай въззивният съд е посочил конкретно установените обстоятелства, но е анализирал неправилно тяхното значение във връзка с понятието справедливост и какво налага да се приеме, че точно с този размер на обезщетението за неимуществени вреди те биха могли да бъдат преодолени. Независимо,че е посочил,че при последното освидетелстване с ЕР на ТЕЛК от 9.12.2015 г.е признато за професионалното заболяване „Силикоза І стадий – ретикулонодозна форма без дихателна недостатъчност“ 20 % ТНР,въззивният съд неправилно е оценил реалните вреди,които са причинени на ищеца,като е приел,че липсват доказателства установяващи усложнения от силикозата,а именно,че заболяването ХОББ е следствие на професионалното заболяване силикоза.Ищеца претендира обезщетение за търпените болки и страдания от професионалното заболяване силикоза,а не от нейното усложнение.

С оглед отговора на поставения правен въпрос, решението е постановено при нарушение на материалния закон и е неправилно. Като такова същото следва да бъде касирано и доколкото не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция.

Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано занижен. От заключенията на приетите съдебно-медицински експертизи,се установява, че Силикозата е най-разпространеното професионално заболяване, което се причинява от вдишване на прах от кварц/свободен силициев двуокис/ и отлагането му в белите дробове, което заболяване е неизлечимо и необратимо; среща се често при миньори; развива се постепенно в продължение на 5-10 години, и след като заболелият е отстранен от увреждащата професионална среда.Силикоза протича безсимптомно или с незначителна бронхиална симптоматика, и в по-късен етап се появяват кашлица, задух, понякога кръвохрак, болки и бодежи в гръдния кош, а в късния й стадий е възможна туберколоза, белодробно сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност с прогресиращ ход.При ищеца професионалното заболяване силикоза е установено от ТЕЛК, след като е изведен от вредната среда преди 20 години, но това заболяване е хронично и няма обратимост, протича безсимптомно и не се лекува, защото няма специфична терапия.Безспорно установено е от гласните доказателства,че ищецът още като миньор е имал задух и затруднения в дишането, за което ползвал инхалатор,както и се изморявал при движение по нанагорнище.

Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета на претърпените телесни болки и душевни страдания.При съобразяване на търпените от ищеца неудобства,болки и страдания от нелечимото хронично професионално заболяване силикоза,неблагоприятната прогноза на заболяването и възрастта му,следва да се приеме,че справедливия размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е 15 000 лв.

Въззивното решение следва да бъде отменено в частта му,с която искът е отхвърлен за разликата над 1 000 лв. до 15 000 лв.,т.е. за 14 000 лв.и в тази част искът следва да бъде уважен.В останалата обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед направеното искане, изхода от делото и на основание чл.78 ГПК в полза на касатора следва да бъдат присъдени направените в хода на делото разноски,които възлизат общо на 2 154 лв.

Съразмерно отхвърлената част от исковете,касаторът следва да заплати на ответника разноски в размер на 629 лв.

Диспозитив

По изложените съображения и на основание чл.293,ал.1 ГПК,Върховният касационен съд,състав на ІV г.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 178/ 16.10.2018 год. по гр.д. № 174/2018 год. на Окръжен съд – Кърджали, в частта, в която е отхвърлен предявеният от К. К. Х. срещу „Горубсо – Кърджали“ АД, иск с правно осн. чл. 200,ал.1 КТ за разликата над 1 000 лв. до 15 000 лв. ,т.е. за сумата 14 000 лв. както и в частта за разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Горубсо – Кърджали“ АД, ЕИК 108060915 ,със седалище и адрес на управление – гр.Кърджали,ул.“Републиканска“ № 83 да заплати на К. К. Х. ,ЕГН [ЕГН] от [населено място],общ.А. сума в размер на 14 000 лв. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от професионално заболяване „Силикоза І ст.- ретикулонодозна форма,без дихателна недостатъчност“ , ведно със законната лихва ,считано от 9.12.2015 год. до окончателното изплащане на сумата и разноски в размер на 2 154 лв.

ОСЪЖДА К. К. Х. да заплати на „Горубсо – Кърджали“ АД разноски в размер на 629 лв.

ОСЪЖДА „Горубсо – Кърджали“ АД да заплати по сметка на ВКС държавна такса по делото в размер на 560 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

Решението е окончателно.


Свързани съдебни актове


Цитирани норми