Определение №279/20.05.2021 по дело №1428/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 279

    гр. София, 20.05.2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

    ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА

    ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

    изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1428 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Лайтинг Къмпани“ АД със седалище в [населено място] срещу решение № 212 от 21.01.2020 г., постановено по т. д. № 440/2019 г. на Апелативен съд - София. С посоченото решение е обезсилено решение № № 1413 от 04.07.2018 г. по т. д. № 2204/2017 г. на Софийски градски съд, с което е признато за установено по предявения от „Лайтинг Къмпани“ АД против „БКС Център“ АД /н./ и „Инвестбанк“ АД иск с правно основание чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, че вземанията на „Инвестбанк“ АД, приети в производството по несъстоятелност на „БКС Център“ АД по т. д. № 804/2012 г. на Софийски градски съд, не са обезпечени с договорна ипотека върху недвижими имоти и са с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, и е прекратено производството по делото; Оставена е без разглеждане частната жалба на „Лайтинг Къмпани“ АД срещу определение № 4286 от 22.08.2018 г., с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение по реда на чл.248 ГПК на решението по т. д. № 2204/2017 г. в частта за разноските.

    В касационната жалба се сочат основания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното решение и се иска неговата отмяна с произтичащите от това последици. Касаторът поддържа, че като е обезсилил първоинстанционното решение и е прекратил производството по делото, въззивният съд го е лишил незаконосъобразно от единствената възможност да се защити в специалното производство по чл.694 ТЗ като оспори валидността на учредената в полза на „Инвестбанк“ АД договорна ипотека, релевантна за определяне поредността по чл.722, ал.1 ТЗ за удовлетворяване на приетите в производството по несъстоятелност на „БКС Център“ АД /н./ вземания на кредитора „Инвестбанк“ АД.

    Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване е посочена и очевидна неправилност на въззивното решение - чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

    В срока по чл.287, ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „Инвестбанк“ АД - [населено място], който изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК.

    Ответникът по касация „БКС Център“ АД /н./ - [населено място], и синдикът на дружеството не заявяват становища по жалбата.

    Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и на доводите по делото, приема следното :

    Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

    За да обезсили решението по т. д. № 4321/2018 г. на Софийски градски съд и да прекрати производството по предявения от „Лайтинг Къмпани“ АД против „БКС Център“ АД /н./ и „Инвестбанк“ АД иск с правна квалификация чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, Апелативен съд - София е приел, че производството по иска е недопустимо поради наличие на по-рано заведено дело - т. д. № 4925/2013 г. по описа на Софийски градски съд, образувано по иск с правна квалификация чл.464, ал.1 ГПК между същите страни, за едно и също искане и на едно и също основание („схващано като правопораждащ заявеното за съдебна защита субективно материално гражданско право на ищеца фактически състав, а не като формална правна квалификация“).

    При постановяване на решението си въззивният съд е констатирал, че в обстоятелствената част на исковата молба, с която е предявен искът по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, са изложени твърдения, че ищецът „Лайтинг Къмпани“ АД има вземане към ответника „БКС Център“ АД /н./, произтичащо от сключен на 10.12.2008 г. договор за изработка; По повод на вземането е допуснато обезпечение на бъдещ иск с

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари