Решение №27/22.04.2021 по дело №240/2020

    4

    8

    Р Е Ш Е Н И Е

    № 27

    гр. София, 22.04.2021г.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА

    ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

    АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

    при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №240 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по реда на чл.290 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба от А. И. К. срещу решение №308 от 02.07.2019г. по в.гр.д. №394/2019г. на Окръжен съд- Велико Търново, с което се обезсилва решение №435/22.03.2019г. по гр.д. №2338/2018г. на РС- Велико Търново и се оставя без разглеждане като недопустим предявения по чл.58 ЗК иск от А. И. К. срещу Производствено – потребителска земеделска кооперация „Доверие“ /в ликв./, [населено място] за отмяна на решение от 02.05.2018г. на Управителния съвет на кооперацията за свикване на извънредно общо събрание на кооперацията на 19.05.2018г. от 09:00 часа със следния дневен ред: приемане и изключване на член-кооператори, отчет за дейността на управителния съвет за 2017г., отчет за дейността на контролния съвет за 2017г., приемане на годишен финансов отчет на кооперацията за 2017г., вземане на решение за продажба на дълготрайни материални активи, избор на председател, управителен съвет и контролен съвет. На ответника са присъдени разноските за двете инстанции- сумата 950 лева, представляваща направени разноски пред РС- Велико Търново и сумата 400 лева, направени разноски пред въззивната инстанция.

    В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и поради необоснованост, поради което следва да се отмени и да бъде върнато делото на въззивния съд за произнасяне по съществото на спора. Касаторът К. твърди, че въззивният съд в нарушение на закона е приел, че тя не е член-кооператор и че искът й е предявен след изтичане на преклузивния срок, поради което е недопустим. Счита, че съдът не е анализирал всички доказателства, тълкувал е превратно част от доказателствата и е постановил вътрешно противоречиво решение, като не е съобразил, че на 19.05.2018г. са проведени две ОС на кооперацията /едното, свикано от УС в законен състав, а второто- с оспореното от нея решение, взето от УС в незаконен състав/. Намира за незаконосъобразно позоваването на мотивите на решения, постановени в други производства и без нейно участие, които нямат за предмет установяване на членствените й права в ответната кооперация. Оспорва възприетото от въззивния съд обратно действие на решението по т.д.№206/2018г. по описа на ОС-Велико Търново, постановено по иск с правно основание чл.29 ЗТР за установяване вписването на несъществуващи обстоятелства- решения на ОС от 11.12.2016г., вкл. одобрението на решението на УС от 06.6.2016г. за примането й като член-кооператор. Излага доводи за неправилност на извода на въззивния съд, че е узнала за оспореното решение на УС на 04.05.2018г. с публикуването във в.“Янтра днес“ на покана за ОС, евентуално на 19.05.2018г., когато е проведено свиканото ОС, като намира, че от доказателствата не се установява да е присъствала както на заседанието на УС на 02.05.2018г., чиито решения оспорва, така и на свиканото и проведено ОС.

    Ответникът Производствено – потребителска земеделска кооперация „Доверие“ /в ликв./, [населено място] поддържа, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми. Претендира разноски.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

    За да обезсили първоинстанционното решение, с което е уважен искът с правно основание чл.58 ЗК за отмяна на решения на УС на ППЗК „Доверие“, [населено място], взети на 02.05.2018г., въззивният съд намира, че производството е недопустимо, тъй като ищцата няма качеството член-кооператор, респ. не е активно легитимирана да предяви иска и исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.58, ал.3 от закона. Решаващият съдебен състав намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че членствените права на ищцата са възникнали с решение на УС от 06.06.2016г., утвърдено с решение на ОС на кооперацията от 11.12.2016г.; че е ирелевантно за спора постановеното в хода на делото решение от 24.01.2019г. по т.д.№206/2018г. по описа на Великотърновския окръжен съд, влязло в

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари