Класификация
- Вид съдебен акт: Определения - други
- Колегия/Отделение: III-то отделение, Гражданска колегия
- Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне
Анотация
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 269
гр. София, 07.04.2022 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ 2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 2983/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. Г. У. чрез адв. П. срещу решение № 71/25.04.2019 г. по гр. д. № 165/2019 г. на Окръжен съд – Сливен.
Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) при Министерство на правосъдието (МП) чрез ст. юрк. С. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Изразява становище за недопустимост на касационната жалба с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК, за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима, а възражението на ответника в обратната насока е неоснователно по съображения, изложени в определение № 29/22.01.2020 г. по настоящото дело.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:
Предмет на жалба е цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 13/04.01.2019 г. по гр. д. № 4022/2018 г. на Районен съд - Сливен в частта, с която е отхвърлен предявеният от Т. Г. У. против ГДИН при МП иск по чл. 212, ал. 5, т. 2, предл. 2, във вр. чл. 229, ал. 1, т. 9 (предишна т. 8 с ДВ, бр. 17/2003 г.) от ЗМВР от 1997 г. (отм.) и чл. 212, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 3 и с чл. 211, ал. 5, т. 2, предл. 2 от ЗМВР от 2006 г. (отм.) - за заплащане на обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск за извънреден труд за 2010 г., 2011 г. и 2012 г. - за разликата над присъдените 2 704. 46 лв. до претендираните 5 010 лв.
Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че претендираното право на обезщетение е възникнало при прекратяване на служебното правоотношение и от този момент започва да ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.
Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.
или
