Определение №269/19.05.2021 по дело №1593/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    2

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № . 269

    гр. София, 19.05.2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    АННА БАЕВА

    като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1593 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на ЗД „Бул Инс“ АД против решение № 833/21.04.2020г. по в. т. д. № 4814/2019г. на Апелативен съд – София, с което след частична отмяна на решение № 56/27.03.2019г. по т. д. № 111/2018г. на Окръжен съд – Враца е уважен предявеният от П. П. Б. осъдителен иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ против застрахователното дружество за сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия внук К. С. П. при ПТП на 27.07.2015г.

    Касаторът твърди, че в тази част въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира присъждане на направените разноски пред трите инстанции. На основание чл.78, ал.5 ГПК отправя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

    Ответникът по жалбата и ищец по делото, П. П. Б., [населено място], общ. О., обл. В., в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски по представен списък по чл.80 ГПК в размер на 2076 лева адвокатско възнаграждение, като представя договор за правна защита и съдействие от 14.02.2019г. за оказване на безплатна правна защита на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Също така отправя искане за съобразяване на претендираното от дружеството адвокатско възнаграждение с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и Н..

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

    Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

    Апелативният състав е намерил за установено осъществяването на елементите от фактическия състав по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за ангажиране отговорността на ответника-застраховател на делинквента спрямо увредения ищец. Произшествието, при което е настъпила смъртта на К. П., е причинено виновно и противоправно от водач на лек автомобил - третото лице помагач, с когото ответното дружество е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, налице е причинна връзка между посоченото поведение на делинквента и смъртта на внука на ищеца. Съдът се е позовал на влязлата в сила присъда, която е задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /чл. 300 ГПК/, като с тази присъда застрахованият водач на автомобила В. М. В. е признат за виновен в това, че на 27.07.2015г., около 22, 50 часа в [населено място], в пияно състояние е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като е превишил разрешената за движение в населеното място скорост от 50 км/ч, в резултат на което е блъснал спрелия в покой плътно вдясно на пътното платно мотопед и седящия на седалката на същия К. П., с което по непредпазливост е причинил смъртта на последния, като по този начин е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, пр. 1, б. „б“, пр. 1 вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК /влязла в сила на 9.03.2017г. присъда по НОХД № 47/2016 г. на Врачански окръжен съд/.

    Решаващият съд е определил за спорен въпросът дали ищецът - дядо на починалия при деликт К. П., е материано легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт.

    За да се произнесе, съдът се е позовал на приетото с Тълкувателно решение № 1 от 21. 06. 2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.У.1961 г. и

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари