Определение №268/19.05.2021 по дело №1606/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    4

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 268

    гр. София, .19.05.2021 год.

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шести април през две хиляди и двадесет и първа година, в състав

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

    ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

    АННА БАЕВА

    като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 1606 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

    Производството е по чл.288 ГПК.

    Образувано е по касационна жалба на „Банка ДСК“ АД против решение № 141/12.05.2020г. по в.т.д. № 41/2020г. на Апелативен съд –Пловдив, с което е потвърдено решение № 342/05.08.2019г. по т.д. № 85/2017г. на Окръжен съд –Смолян в частта, с която е отхвърлен предявеният установителен иск на основание чл.422 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК от банката срещу „Дикас“ ООД, А Д. Т.–О., С. Д. Т., К. С. Т., „Ани–Ачи“ ЕООД и „Дикас -С“ ЕООД, че към 05.06.2017г. дължат солидарно разликите над следните суми: над 1 315 253,47 лв. до 1 426 519,47 лв. - главница по договор за банков кредит с индивидуален № БМ 2091-0683/25.07.2011г. и всички анекси към него; над 20 763,03 лева до 52 458,54 лева - възнаградителна лихва по чл.9.1 от договора за кредит и всички анекси към него, дължима за периода от 25.07.2016 год. до 27.02.2017 год.; над 52 609.65 лева до 85 417.75 лева - отсрочени задължения съгласно чл. 3 от анекс № 6/22.07.2016 год. във връзка с чл. 2 от анекс №5/24.06.2015 год., дължими за периода 25.08.2014 год. до 23.06.2015год. /след опрощаване на сумата 9 250 лв./; над 34 973,24 лева - законна лихва, дължима върху главницата от 1315253,47 лева за периода от 28.02.2017 год. до 05.06.2017 год. до 60650,75 лева наказателна лихва за забава по чл. 21 от договора за кредит, дължима за периода от 25.07.2016 год. до 01.06.2017 год., както и за сумата 1 636,42 лева - такса управление по чл. 28.1 от договора за кредит и анексите към него, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично вземане по чл.417 ЗЗД № 350/08.06.2017 год. по ч.гр.д. № 669/2017 год. на СРС и издаден изпълнителен лист на 09.06.2017 год.

    Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага становище, че съдът неправилно е приложил чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД, тъй като сам по себе си уговореният размер на дължимата неустойка, не е основание за прогласяване на нищожността й. Поддържа, че уговорката в чл.21, б “б“ от договора за кредит изцяло съответства на функциите на неустойките и на общоприетото разбиране за добросъвестност в гражданските и търговските отношения. Претендира присъждане на сторените разноски по делото.

    Ответниците по жалбата и по делото, „Дикас“ ООД, А Д. Т. –О., С. Д. Т., К. С. Т., „Ани –Ачи“ ЕООД и „Дикас -С“ ЕООД, не представят писмен отговор, с който да изразят становището си.

    Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

    Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

    За да потвърди първостепенното решение, апелативният състав е споделил изводите на окръжния съд за нищожност на уговорките по чл. 21, б. “б“ от договора в хипотезата на чл. 26 ал. 1, предл. трето ЗЗД, с която в тежест на длъжника е уговорена наказателна лихва при неплащане на част или на цялата дължима договорна лихва по кредита.

    Преди да се произнесе съдът се е съобразил с разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Същевременно, накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който макар и да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби и правни принципи или основни начала, съставляващи част от действащото право.

    За да се произнесе, решаващият състав е възприел постигнатата уговорка относно наказателната лихва върху просрочената договорна /възнаградителна/ лихва, и по-конкретно - формулата за нейното изчисляване,

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари