*****ение №****/**.**.20** по дело №******/20**


Класификация

  • Вид съдебен акт: Определения по чл. 274 ал. 2 ГПК
  • Колегия/Отделение: II-ро отделение, Търговска колегия
  • Допълнителен селективен критерий: Предстои добавяне

Анотация

Въпрос

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговор
За да прочетете пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си ВХОД или да закупите абонамент КУПЕТЕ СЕГА

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 267

София, 21.06.2022 година

ВЪРХОВEН КАСАЦИОНЕН СЪД, на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ:КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 912/2022 година

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Х. Б. от [населено място] срещу определение № 372 от 11.02.2022 г. по в. гр. д. № 1322/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение нейна молба по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 892 от 23.07.2021 г. в частта за разноските.

Частната жалбоподателка поддържа, че атакуваното определение е неправилно. Счита, че съдът неоснователно е отказал да уважи искането й за разноски, като твърди, че за да бъде уважена претенцията за лихви, е извършена работа, положени са усилия, подадена е въззивна жалба и е осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание.

Ответникът по частната жалба – ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД, [населено място] – не заявява становище по същата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

За да остави без уважение молбата по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, въззивният съд е приел, че в случая заявеното адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА не може да бъде определено в точен размер, тъй като диспозитивът на съдебното решение, постановен в полза на ищцата, касае само допълнително присъдена законна лихва, която, като акцесорно вземане, е конкретизирана глобално – само по период, но не и в точен размер.

Обжалваното определение е неправилно.

Ищцата И. Х. Б. е предявила искове срещу ЗАД „Булстрад Виена иншурънс груп“ АД с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за сумите от 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и 302.46 лв. – обезщетение за имуществени вреди, като и за двете суми са претендирани законни лихви от 08.12.2017 г.

С решение № 261250 от 18.11.2020 г. по гр. дело № 8676/2018 г. на Софийски градски ... Останалата част от текста на съдебния акт е достъпна само за нашите абонати.

Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

или

Вижте абонаментните планове


Свързани съдебни актове

Препраща към

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирано в

Не са намерени съдебни актове по зададения критерий. Предстои добавяне.

Цитирани норми и термини

0 0 гласа
Рейтинг
Запишете се
Известявайте ме за
0 Коментари
Inline Feedbacks
Всички коментари