Определение №267/19.05.2021 по дело №1842/2020


    Класификация

    • Вид съдебен акт: Определения за недопускане
    • Колегия/Отделение: Предстои добавяне
    • Допълнителен селективен критерий/Основание: Предстои добавяне

    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

    № 267

    София, 19.05.2021 година

    ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав :

    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Ефремова

    ЧЛЕНОВЕ: Бонка Йонкова

    Евгений Стайков

    изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1842/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното :

    Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. С. М. и Р. С. М. срещу решение №1468 от 07.07.2020г., постановено по в.гр.д.№5801/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 7 с-в, с което е потвърдено решение №3289/08.05.2019г. по гр.д. №12317/2016г. на Софийски градски съд, ГО, І-17 с-в.

    В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение, потвърждаващо първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД против касаторите установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК, е недопустимо, респ. - неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касаторите въззивният съд не е взел предвид основните техни възражения, отнасящи се до въпросите, свързани с приложението на Закона за наследството в случаите, когато няма данни в хода на производството дали наследниците са приели наследството и относно наследствения дял на преживелия съпруг, когато някои или всички деца са се отказали от наследството. Твърди се, че по делото липсват доказателства, от които да може да се установи дали касаторите са приели наследството. Отделно се сочи, че предвидената в договора за кредит неустойка е нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Поддържаните процесуални нарушения са обосновани от една страна с неприлагането от съда на процедурата по чл.51, ал.1, изр.2 ЗН, а от друга - с несъобразяването от въззивния състав с направения в хода на първоинстанционното производство от ответника М. М. отказ от наследство. Излагат се доводи, че въззивната инстанция е решила спора в противоречие с практиката на ВКС, цитирана в касационната жалба, по приложението на чл.9, ал.3 вр. ал.1 и 2 ЗН и на чл.51, ал.1 ЗН. Претендира се отмяна на въззивното решение и присъждане на направените от касаторите съдебно-деловодни разноски за всички съдебни инстанции.

    В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулиран е (в т.1.1 от изложението) следния правен въпрос, за който се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №101/08.10.2019г. по гр.д. №2260/2018г. на ВКС, ІV г.о. а именно: „Как следва да се прилага ЗН, когато по делото няма данни дали наследниците на починалия в хода на производството ответник са приели или са се отказали от наследството?“.

    Без да са поставени конкретни въпроси (т.1.2, 1.3 и 1.4 от изложението) се твърди, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и със задължителната практика на ВС като се сочи, че решението противоречи : на решение №145/23.11.2011г. по т.д.№1018/2010г. на ВКС, І т.о. (т.1.2); на вижданията в т.3 от ТР №148/1986г. на ОСГК на ВС (т.1.3) и на постановките в ТР №1/15.06.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСТК на ВКС (т.1.4).

    Отделно (в т.2.1, 2.2, 2.3 и 2.4 от изложението) са формулирани следните правни въпроси, за които се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно:

    1.„Преклудира ли се правото на отказалия се от наследство наследник по закон на починал в хода на първоинстанционното производство ответник да представи доказателства за отказа си от наследство с приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, когато отказът от наследство е направен преди приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, но не е представен към въззивната жалба?“

    2. „Следва ли въззивният съд да приеме като доказателство по делото и да обсъди направен отказ от наследство и да приложи неговите последици, макар доказателствата за това да са представени едва пред втора инстанция?“.

    3. „Преклудира ли се с приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство правото на отказалия се от наследството наследник на починал в хода на първоинстанционното производство ответник да представи доказателства за това, при положение, че първоинстанционният съд не е дал

    Благодарим ви, че четете "Българското прецедентно право"!

    За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да влезете в профила си и да имате закупен абонамент.

    или

    Вижте абонаментните планове

    0 0 гласа
    Рейтинг
    Запишете се
    Известявайте ме за
    0 Коментари
    Inline Feedbacks
    Всички коментари